Законът за собствеността и ползване на земеделски земи (ЗСПЗЗ) е една от най-коментираните теми от земеделските стопани вече над 3 месеца. За това време животновъди се опитаха по всякакви канали да приковат вниманието на Министерство на земеделието и храните и промяната в закона по някакъв начин да се промени или да отпадне. До колко това се случи, Фермер.БГ разговаря със Стиляна Латинчева, която отглежда 25 животни - 12 от тях млечни крави в полупланински район, в София. Тя е един от активните животновъди, които всячески се опитват да променят нещо в закона и създател на Петиция с името: „НЕ на промените в ЗСПЗЗ от 5 август 2016 г.“.
 
„Трябва да се премахне добавената част в чл.37в, ал.2 и да се детайлизира промяната, за да е наистина справедлива. Сега радикално се изключват площи, които се ползват и поддържат, ако целта е да се дават на животновъди, то това намерение никъде не е вписано в ЗСПЗЗ“, обяснява Латинчева.
 
Относно това откъде дойде идеята за петицията и това ли е поредният отчаян опит животновъди да приковат вниманието на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) към проблема, Стиляна Латинчева коментира:
 
„Вече не искаме внимание. Петицията е броене. Аз броя хората. Искам да преброя колко хора биха застанали с името си. Колегите са много уплашени, нямам представа, но предполагам, че на някои места, е много страшно. Аз броя хората, за да имам нещо зад гърба си; да не съм само Стиляна Латинчева, а да имам на хартия 100-200-300 души и да мога да ги размахам, и да кажа: "Аз не съм сама!". С това искам да покажа и че нашите асоциации са много зле, те не ни представляват и не се ангажират с проблема. Животновъди имат нужда от друго обединение, петицията е един вариант да се съберем, да обобщим и да коментираме проблема. Нещата не се променят с петиции, нищо не се променя, докато ножа не опре до кокала. Лошото е, че има желание за протестни действия, не знам колко им е времето, но със сигурност, ще се случат“.
[news]

Освен Петицията, младите животновъди са подготвили и Отворено писмо във връзка с промените в ЗСПЗЗ, което смятат да изпратят до председателя на комисията по земеделие и храни към 43-то Народно събрание Румен Христов, до министъра на земеделието и храните Десислава Танева и до омбудсмана на РБ Мая Манолова. 
 
Фермер.БГ припомня, че на 5 август 2016 г. в ДВ бе обнародвано и самото изменение, станало причина за текущия казус. Това, което животновъди дефинират като проблем, се крие в самата промяна на закона – чл. 37В, ал.2, изр. шесто, а именно: 
 
„В споразумението не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници, както и имоти с начин на трайно ползване пасища, мери, ливади и трайни насаждения“.
 
Нека обобщим и в какво се състоят опасенията на животновъди ...
 
Според голяма част от фермерите тази поправка променя цялостната кампания по образуване на масивите за ползване и принуждава пашуването и косенето да се осъществява върху разпръснати имоти. От друга страна животновъдите биват лишени от законното ползване на част от земята и по-точно „белите петна“ при разпределението на пасищата и ливадите. С промяната се засягат и много земеделци с договори по мярка 121, мярка 4.1, мярка 10 и/или мярка 11, предвид на това, че няма да могат да изпълнят поетите ангажименти, което ще доведе до тяхното санкциониране. Отделно всяка година животновъди получават допълнителни помощи за оцеляването на сектора, а с намаляването на площите, средствата, които един земеделски стопанин би получил, също ще намалеят в пъти. 
 
Какво се промени до момента?
 
От месец август до момента се проведоха няколко срещи между заинтересованите страни и заместник-министъра на земеделието и храните г-н Свилен Костов. На първата Българска Асоциация Биопродукти (БАБ) представи опасенията си, че подобни промени в законодателството застрашават много земеделски стопани, които не само ще бъдат лишени от субсидиране, но са и пред дилема относно продължаването на селскостопанската си дейност. След продължителни дебати, стана ясно, че е насрочена дата за провеждане на работна група – 12 октомври 2016 г. Две седмици след нея, Стиляна Латинчева коментира какво е настроението сред животновъди:
 
„На самата работна група експертите от МЗХ тепърва се запознаха с нашия проблем. Те бяха изумени, че ние изпитваме недоволство, предвид на това, че МЗХ работи за нас. Думите им бяха: „Нали ви даваме приоритет на ОПФ и ДПФ...?“ Това, което мога да кажа е, че сме в очакване на втора работна група, след запознаването на експертите с проблема ни. Когато моето семейство започна да се занимава с това, преди 20 години, не мислехме, че ще има субсидии, за да разчитаме на тях. И сега не го правим. Въпросът е, че след като има възможност да ни бъде помогнато за свършена работа, то аз бих искала да взема и полагащите ми се пари. Не съм от хората, които ходят да чистят пасища, мери и ливади, за да взимат пари... аз ги стопанисвам и в момента, така направените промени, ги усещам като удар по мен и по тези като мен – тези, които наистина работят“.