Нова държавна помощ за инвестиции в биволовъдни ферми се разработва за първи път от работна група в Министерството на земеделието и храните. Това стана ясно вчера на среща между Управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) със зам.-министъра на земеделието и храните Преслав Борисов и експерти от аграрното ведомство, съобщиха от АЗПБ.

Експертите обясниха, че по новата схема засега се разработват две мерки, по които стопаните да кандидатстват като едната е свързана с ползване на кредит с референтна лихва, а другата касае инвестициите в стопанствата. Предвижда се по инвестиционната мярка държавата да съфинансира производителите с до 50 процента от стойността на проекта. В тази връзка специалистите уточниха, че вече са изпратили анкети на земеделските производители за това какъв размер сума е необходимо да инвестират в стопанството за да го модернизират. Очаква се след получаване на отговорите от стопаните да бъде направен анализ за средствата, които са необходими да се вложат за модернизация и ще бъде сформиран бюджет за тази схема на подпомагане за максималния размер на инвестицията. Според главният секретар на АЗПБ Ивайло Тодоров обаче, ако се допусне подобно осредняване на помощта, има голяма вероятност собствениците на по-големите ферми, които искат да развиват индустриално производство да бъдат ощетени.

На срещата беше отново поставен и въпросът за неравностойното подпомагане на производителите на зеленчуци спрямо зърнопроизводителите. Причината е, че производителите и от двата бранша получават еднакъв размер на субсидии за това, че обработват земята си, а разходите, които са правят при зеленчукопроизводството са в пъти по-големи от тези за зърнопроизводство. От МЗХ съобщиха, че има възможност от 2012 г.  да стартира схема за подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци и средствата да са от Европа. За целта е  необходимо  всички предложенията и варианти за такава схема да бъдат изпратени до 30 август 2012 г. в Европейската комисия за разглеждане и одобрение. Изпълнителният директор на АЗПБ Светлана Боянова съобщи, че вече имаме готово предложение за подпомагане на овощарството и зеленчукопроизводството и допълни, че ще го представи на експертите в МЗХ за обсъждане.

На срещата бяха коментирани и въпроси свързани с подаването на заявления за кандидатстване по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Тази година земеделските производители ще очертават обработваните от тях земи само върху ортофотокартата (ИСАК) и вече няма да виждат кадастъра. Директорът на Главна дирекция „Земеделие”  Николай Маринов каза, че след като се подаде заявлението за подпомагане, общинските служби земеделие ще го изпращат до ОРА и ако има застъпване, ще викат хората, тоест няма да се изчакват проверки, а на по-ранен етап ще има информация за застъпвания. Освен това на картата ще бъде качен и слоя със земите с висока природна стойност. По този начин в момента на кандидатстване стопаните ще могат да видят дали земите им са с висока природна стойност и ако е така те ще могат да кандидатстват освен за СЕПП, но и за агроекологични плащания, обясниха от МЗХ. В момента се разработва наредба, която ще определи допустимите площи за подпомагане, тъй като досега не ставаше ясно как точно се определят земите, които са допустими за субсидиране.

Друг актуален проблем, които беше обсъден е този за агроекологичните плащания. Преди дни УС на АЗПБ проведе среща със зам.-изпълнителния директор на фонд „Земеделие” Светослав Симеонов и експерти от ведмоството, на която стана ясно, че агроекологичните плащания се очаква, че ще бъдат преведени към средата на март. От министерството пък вчера съобщиха, че земеделските производители, които са кандидатствали за получаване на агроекологични плащания ще имат възможност за периода от 5 години, в който те са се ангажирали да поддържат земята в добро екологично състояние да намаляват с 10 процента първоначално заявените площи. Друго предимство, което ще започне да се прилага е, че животновъдите, които кандидатстват за агроекология ще имат възможност да увеличават през 5 годишния период бройката на животните, които отглеждат. Това са две от предложенията за промени в наредбите за условията за финансиране по тази мярка. От АЗПБ предложихме част от бюджета по мярка за агроекология да се прехвърли за проекти за биологично производство по 121 мярка. Това предложение е породено от факта, че усвояването на средствата за агроекология е много ниско и има възможност част от средствата да бъдат загубени. 

На срещата с експертите от МЗХ и Преслав Борисов бяха обсъждани промените в наредбите по Програмата за развитие на селските райони, както и намалението на субсидията с 10% за проектите за закупуване на техника по мярка 121. Въпреки, че АЗПБ многократно изразяваше становище, че не трябва да се намалява субсидията по проектите, тъй като вината не е в земеделските производители, а заради липсата на капацитет във фонда, от министерството коментираха, че това се дължи на недалновидна политика.