Не сме имали нещо подобно, толкова лоша година, през последните 10 години в Сливенския регион. Може би 70% от продукцията с праскови в региона беше повредена. Това каза за Фермер.БГ председателят на Сдружение „Българска праскова“ Коста Петров.
 
 
„Опитахме се да направим всичко по учебник. Наторихме, напръскахме и на 1 март падна до минус 19 градуса температурата при развитие на цветните пъпки. Едно 50%, които бяха ниско по поречието на Тунджа - измръзнаха. След това през май и юни четири пъти падаха градушки. Може би 70% от продукцията в региона беше повредена“, обясни Петров.
 
Редица от фермерите са искали да подадат документи за пропаднали площи, но ги е спряло изискването на министерството за 100% пропадналост.
 
[news]
„Опитахме се да кандидатстваме по пропаднали площи. От министерството дадоха указания, че трябва да има 100% пропадналост.  Ще има проверки. Нашите хора се уплашиха, оттеглиха си молбите за пропаднали площи, заради опасенията, че може да има по 1-2 праскови на дърво и оттам се ориентираха да платят някакъв данък, но да могат да участват по обвързаното подпомагане. Така от агростатистика ще стане агростъкмистика. Ще отчитат произведени количества плодове и зеленчуци в региона, които няма да бъдат реални. Така в България се отчита един голям прираст на плодове и зеленчуци, а всъщност няма да има толкова българска стока. Много хора правят това, за да получат обвързано подпомагане. Трудно е. Има хора, на които 90% от труда през годината е пропаднал“, добави фермерът.
 
По думите му плодовете тази година не стават нито за прясна консумация, нито за преработка, те ще бъдат използване единствено за сок или за ракия.
 
„Упрекнаха ни, че не застраховаме. На 1 март никой застраховател няма да сключи застраховка, преди да види цвят и плод. Упрекнаха ни, че нашите протоколи са от края на април. Събитието настъпи на 1 март. Вашите хора, г-н министър, дойдоха да видят дали няма да има цвят. Дойдоха, направиха първа проверка и на втората проверка много хора се уплашиха и си изтеглиха молбите за de minimis. Никой не каза колко ще бъде компенсацията за пропаднали площи. Започна брожение, че ще бъде по 20-30 лв. и моите колеги масово си изтеглиха молбите за пропаднали площи. А обвързаното плащане е 150 лв. По-добре да платя данък на държавата и да си взема обвързаното плащане, уж съм произвел нещо“, конкретизира Петров.
 
В новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Коста Петров се надява на едно – да има таван на субсидиите и да се стимулират наистина организациите на производители. 
 
„Ние си изказахме позицията за ОСП – искаме да има таван. Нас ни интересува в бъдеще, ако нещо се подпомага, да се стимулира изграждането на бази. Всяка една организация на производители или група производители, ако не й се подпомогне да си направи собствена база – с пакетиране, сортиране, охлаждаща техника и т.н, няма никакво представяне“, смята фермерът.
 
Той разясни, че към момента България изнася праскови основно за Румъния, но трябва да се насочим към страни като Полша, например. Затова обаче ни е нужна база.
 
„Изнасяме основно за Румъния, но тази година няма количества. Трябва да гледаме към друга посока – Полша и Прибалтѝйските републики, които са настрани от Испания и Италия – едни от големите производители на праскови. Но освен това да осигурим и базата, защото като кажат: „ето, свободен пазар“ – да можем да се конкурираме. Да, пазарът е свободен, но не играем по равни правила. Ние нямаме логистика за него, нямаме база, техника. Той не е свободен, ако други имат техника и вървят напред, а ние ходим пеша“.