Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам

x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Защо е необходимо и трябва ли да повишим добива на мляко?

Млечната продуктивност зависи от няколко неща

Защо е необходимо и трябва ли да повишим добива на мляко?
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
България е на последно място по добив на мляко. Средната млечност у нас през 2016 г. е била 3800 литра. Единствено Румъния се класира след страната ни, с 3300 литра. За да бъде фермата ефективна, средната млечност трябва да е над 4000 литра. Цената е важна, но млеконадоя също е от особено значение. Това каза доц. д-р Илия Крачунов от Бонмикс, по време на пътуващия семинар за животновъди, организиран от Професионалния център по животновъдство към Тракийския университет, който се проведе в търговската база на Агритоп в Долни Дъбник. 
 
 
По думите му нивото на млечната продуктивност зависи от няколко неща – храненето на животните, здравословния им статус, технологията на отглеждане и организацията на производството.
 
„75% от разходите на фермерите са за фураж, без значение дали го произвеждат сами или го купуват. Оптимизирането на този разход е много важен. Смяната на дажбата може да рефлектира по три начина на кравите – да повишат млеконадоя, да го намалят или да не реагират“, обясни Крачунов.
 
Експертът открои няколко грешки при храненето на телета през бозайния период. Той е категоричен, че именно това са грешките, които не могат да бъдат компенсирани в последствие.
- формирането на жлезистата алвеоларна тъкан на вимето става през първите 2-3 седмици от живота. Затова трябва да се изхранват висококачествени млекозаместители;
- инвестициите в една юница до получаване на първия литър мляко (25-27 мес. възраст) е около 2 хил. лева. Те се възвръщат средно след 1,5 лактации;
- добре развитите телета, в разплодна кондиция и с висок здравен статус са ключ за успеха на производството на мляко.
 
 
„Важно е през първия ден от раждането на телето да сме измерили, че то е приело около 4 кг коластра.  Как може да стане това? Когато отделим телето от кравата и му даваме коластра с биберон. Друга добра практика е замразяване на коластрата от кравите, даващи хубаво мляко“, добави Крачунов.
 
Експертът открои като добра практика и използването на фитонутриенти за повишаване на млеконадоя.
 
„Преди да се появят антибиотиците, екстрактите от различни растения са били използвани, за да се обработват храни за хора или да се лекуват болести. Понастоящем има над 2600 фитонутриенти в храни като риган, див  карамфил, канела. Доказан ефект при кравите за мляко имат активните вещества в дивия карамфил, канелата и лютите чушки“, добави той.
 
По думите му в лютите чушки се съдържа активното вещество капсаицин, което благоприятства за силното отделяне на слюнка. В канелата се съдържа цинамалдехид, а в дивия карамфил – евгенол. Тези активни вещества променят псоката на ферментацията. 
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Агроиновации: Устойчиво хранене в млечни ферми в Германия
 
Помощта de minimis за унищожена овца или коза става общо 47 лв.
18.07.2018 | 4925 прочитания
Помощта de minimis за унищожена овца или коза става общо 47 лв.
Допълнително подпомагане за стопаните на евтаназирани животни, които вече получават обезщетенията си

Ще кандидатствате ли с проект по мярка 9 от ПРСР?

news