Приемането на проекта за нова такса от 0,75 лв./декар за борба с градушките беше отложено от ресорната комисия на парламента, а сред земеделските производители и техните организации започна реално обсъждане каква трябва да бъде защитата в действителност.
 
 
Собственици и ползватели на обработваеми земи и трайни насаждения настояват мерките, които държавата предвижда, да бъдат ефективни, а не формални. Те поставят въпроса за контрола върху дейността на бъдещото предприятие за борба с градушките, а също и за равнопоставеността на различните региони, тъй като ракетният и самолетният способ на защита не са еднакво ефикасни.
 
„Сред земеделските стопани има широка подкрепа за пълната защита на обработваемите земи в България срещу градушки“, гласи извод на „Алфа Рисърч“, направен в резултат на социологическо проучване, поръчано от Министерството на земеделието, храните и горите. 
 
Ведомството публикува на сайта си презентация за резултатите от изследването „Нагласи на земеделските стопани спрямо допълнителни мерки за защита от градушки“, проведено през януари тази година.
 

Кого са питали?  

 
От описанието не става ясно дали проучването е представително за земеделските производители, които стопанисват обработваеми земи и трайни насаждения, и получават подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Това са лицата, за които проектозаконът предвижда да поемат съществен дял от финансирането на защитата от градушки.
 
 
Докладът на министерския съвет по проектозакона за борба с градушките посочва, че броят на тези стопанства е 61 473 (по данни от 2016 г.). В случай, че социологическото проучване не е представително за тях, не може да се смята, че резултатите от него показват нагласите на земеделската общност, която ще бъде натоварена с плащането на новата годишна такса от 0,75 лв./декар.
 
Като целева група на изследването се посочват „Земеделски производители, притежаващи обработваема земя и трайни насаждения (без такива, които имат само пасища, ливади, мери)“. Но задължението за плащане по новия закон се предвижда не само за собствениците, но и за ползвателите, които получават пари по СЕПП.
 

Сметката не излиза 

 
За обем на извадката – интервюираните в изследването, е записано: „607 – ефективни интервюта, представляваща 11% от земеделските производители, притежаващи обработваема земя и трайни насаждения“. Ако посочените числа са верни, стопаните, които ще се ангажират с финансирането на градозащитата, биха били едва 5 518, вместо 61 473.
 
Реално тези 607 интервюирани по телефона стопани представляват малко под 1% - 0,99% от земеделската общност, която според правителството ще трябва да поеме голяма част от финансирането на противоградната защита чрез новата такса на декар.
 
Фермер.БГ се обърна към пресцентъра на аграрното министерство с въпрос за достоверността на публикуваните данни за социологическото изследване. Оттам казаха, че отговорността за информацията е изцяло на изпълнителя на проучването агенция „Алфа Рисърч“.
 
В отговор за Фермер.БГ Боряна Димитрова, управляващ партньор в „Алфа Рисърч“, уточни, че базата данни, подадена от земеделското министерство за изследването, съдържа 57 920 фирми.
 
„В хода на проучването се оказа, че част от тях не са регистрирани земеделски стопани, въпреки че фигурират в базата“, отбеляза тя, като допълни, че за съжаление е допусната техническа грашка и делът на интервюираните не е 11%, а е 1,1%.
 
„Този дял анкетирани форми е напълно достатъчен за предоставяне на достоверни резултати“, допълни Боряна Димитрова и пое ангажимент да информира аграрното министерство, за да бъде направена корекция на сгрешения процент.
 
В своя отговор тя уточни, че проучването е представително за целевата група и това е гарантирано от приложената методика на извадката.
 
Ето и какви са изводите на социолозите от проучването:
 
Изследването на "Алфа Рисърч" показва широка подкрепа сред земеделците за необходимостта от пълна защита на обработваемите земи в България срещу градушки. 89% от анкетираните във всички области на страната заявяват, че са съгласни да се осигури 90%-ва защита с помощта на самолети.
 
Най-широка подкрепа за инициативата идва от областите Варна, Велико Търново, Враца, Кърджали, Ловеч, Перник, Търговище и Шумен, където 100% от допитаните са изразили съгласие. Относително по-слаба е подкрепата за разширяването на обхвата и въвеждането на самолетен способ за защита в областите Бургас, Силистра, Русе и Ямбол. Въпреки наличието на известна разлика, одобрението за тази мярка също доминира категорично - между 72% и 78%.
 
Анкетираните земеделски стопани са очаквано малко по-резервирани към заплащане на такса за осигуряване на допълнителна защита. Като цяло сумата от 75 ст. на година за декар обработваема земя е приемлива за мнозинството от тях - 73% заявяват, че биха я заплащали, за да осигурят допълнителна защита за насажденията си.
 
             Равнище на подкрепа на допълнителната такса за защита от градушки по области (%)

 

Източник: МЗХГ/ "Алфа Рисърч"
 
Най-голяма готовност за заплащане на таксата проявяват притежателите на земи в областите Търговище, София област, Кърджали, Пазарджик. Най-малка подкрепа за инициативата има в областите Видин, Ямбол и Плевен. 
 
Готовността за заплащане на допълнителна такса е в обратна зависимост от големината на притежавана земя. Най-висока е тя сред най-малките земевладелци – тези, които имат до 20 декара (77%). Сред най-едрите (с над 1000 декара земя) готовността спада до около  2/3 – 63%.
 
Общият извод от проведеното проучване е, че е налице високо одобрение сред земеделските стопани към разширяването на територията за защита от градушки в страната и преминаването към самолетен способ за защита. 
 
Три четвърти от тях изразяват готовност да участват в този модел като заплащат 75 стотинки годишно на декар обработваема площ. 
 
Ако мярката бъде адекватно мениджърски и организационно въведена и покаже своята ефективност, това не само ще затвърди регистрираната позиция на земеделските стопани, но и ще има косвено позитивно въздействие върху цялостните им нагласи към водената от Министерството на земеделието, храните и горите политика.