"Закриването на ИЛВ ще обезличи напълно идеята за наука в лозарството и във винарството. Съществува опасност и за други научни колективи", заяви в интервю за Фермер.БГ зам. директорът на Добруджанския земеделски институт ст. т. с. Николай Ценов.

- Какво е мнението Ви относно закриването на Института по лозарство и винарство (ИЛВ) и преминаването му към едноименната изпълнителна агенция?

- Моето мнение е абсолютно негативно и на първо, и на второ четене, защото Институтът по лозарство и винарство е един от най-старите, създаден още в началото на по-предния век. В него са обединени научни познания, които са и за културата (лоза) и за продукта (вино), който се получава от нея. Не само земеделската наука е в криза. Това обаче не се дължи на учените, а на държавниците. Ако ИЛВ бъде преструктуриран като бившия Институт за растителна защита, ще бъде грешка. Вероятно ще има свои функции в новата структура, защото има кадърни хора, с добри познания, но там вече няма да има наука. Там ще им дадат контролни функции да правят лабораторни анализи, но за други цели - не за наука. Това ще обезличи напълно идеята за наука в лозарството и във винарството.

- Съществува ли опасност и други селскостопански научни институти да бъдат закрити?

- Да, съществува потенциална опасност и в този аспект бих казал, че ИЛВ би трябвало да е последен в реда на закритите. Има много други институти, които би трябвало да бъдат преструктурирани - не казвам премахнати и заключени. Това, което се говори за ИЛВ не е преструктуриране, а въвеждане на нова функция - не може един институт да стане ТКЗС! Горе-долу така излиза. Обществото след като е инвестирало толкова дълги години в създаването на сортове и технологии, които традиционно се използват във всички лозарски райони трябва да запази това статукво. Може би трябва в рамките на института да бъде вменена функция, която да бъде част от задълженията, които ще изпълнява новата агенция, но да бъде премахнат ИЛВ и да му дадеш друго направление, при положение, че е единствен по рода си е недопустимо. Вече имаме горчив опит с няколко други института от гледна точка на науката. Напр. Институтът по розата и етерично-маслените култури дълги години беше никъде. Аналогично и този по тютюните и тютюневите изделия в Марково, Пловдивско дъги години беше във Фонд "Тютюни". Какъв е тоя фонд с институт в него?! Хората бяха забравили какво е наука - те произвеждаха семена, разпределяха едни квоти, но не се занимаваха с научна дейност. И сега, ако тръгнем да ги сравняваме в международен мащаб, те няма да бъдат на световно ниво, както бяха, защото дълги години не са се занимавали с това, с което трябва да се занимават. Това е много опасно. Селекцията на българските тютюни е уникална, но южните ни съседки са добри конкуренти. Преструктурирането (на ИЛВ) го виждам като ограничаване на дейностите му, със засилване на ония от тях, които дават познания на фермерите и създават нови продукти. И да се изтрият всички останали, които са неефективни. Това се надявахме, че ще стане, но закриване ми се струва глупаво даже.

- Има ли заплаха за Добруджанския земеделски институт?

- Има, да. Ние обработваме около 26 хил.дка земя, от които 20 700 дка са държавна собственост, а останалите - частна. В началото арендованите бяха 12 хил. дка, след това - 9000, после 7000 и сега са 5000 дка наета земя. Така или иначе ние не можем да ги задържим, защото рентата, която ние можем да си позволим е неконкурентна с тази, която дават големите фермери и собствениците си изтеглиха земята. Тази есен изтича 5-годишния договориран период и ще останем без или с много малко наета земя. Това до някаква степен ще го преживеем, но се чува, че държавната земя в някаква степен също ще баде иззета и ще бъде дадена незнайно на кого засега. Опасяваме се, че ще стане както с института в Стражица - 10 хил. дка бяха покрити с 3-4 слоя документи и не се разбра на кого е дадена. Всичко е в ръцете на политиците. За жалост нищо не знаем относно бъдещето на научните институти за земеделие.

- Има ли финансово подпомагане на научната ви дейност по донорски програми?

- Въобще няма - нито за иновации, нито за наука за земеделие, както по САПАРД, така и по сегашните мерки на ПРСР. За мен беше приятна изненада, че странична на пръв поглед програма, като трансграничното сътрудничество (ТГС) отпуска средства за научни разработки в земеделието. Съвместно с Института по защита на растенията в Букурещ разработваме проект за мониторинг на болестите и неприятелите по полските култури в Северна и Южна Добруджа. Румънската страна е водещ партньор с опит в проектирането. Ще бъде създаден софтуер за оптимален сортов състав спрямо изискванията за болести и неприятели, до който ще има свободен електронен достъп всеки фермер.

още по темата :