През последните 2 години производството и преработката на слънчоглед доста се увеличиха в България. Поради тази причини страната ни е на път да се превърне в нетен вносител на слънчоглед.
 
 
Това е прогнозата на Васил Василев, брокер в АгриВиа, експерт в сферата на търговията и преработката на маслодайните култури. 
 
Как се стигна до това положение? 
Преди 4-5 години се говореше, че за сезон 2013/2014 България се е превърнала от втория в първия най-голям износител на слънчогледово семе в света. Традиционните пазари на България за слънчоглед са Холандия, Франция и Турция. Те изкупуват почти целия слънчоглед, които се изнася от страната ни. 
 
През последните две години в България се случи това, че доста нарасна вътрешното производство и преработка на слънчоглед. 
Според мен, едно  от най-динамичните развития в областта на селското стопанство през последните години беше свързано точно със слънчогледа, който се превърна в любима култура на местните преработватели, смята Василев. 
 
Според него българската икономика през последните години все повече се стреми към добавена стойност в земеделското производство. 
 
 
„Явно слънчогледът е това, в което предприемачите намериха някакъв вид добавена стойност и вследствие на това, реално преработеното количество от местната маслодобивна продукция за първа година ще мине границата от 1 млн. Тона“, коментира брокерът. 
 
Освен това, капацитетът на производство на белен слънчоглед за хлебопроизводството и за консумация като ядки расте. 
„За първи път капацитетът в тази направления очакваме да превиши 500 000 тона слънчогледово семе и заедно с маслодобивното направление заедно ще бъдат между 1,5 – 1,6 млн. тона от слънчогледа,  произведен в България ще остане в страната под формата на краен продукт с добавена стойност“, посочи специалистът. 
 
За първа година между 80 и 85% от целия произведен в България слънчоглед ще бъде преработен в пределите на страната като краен продукт. С което реално икономиката ни се придвижва от износител на първичен земеделски към в износител на преработен продукт с добавена стойност. Това е една от причините, поради които тази година може би за първи път ще станем свидетели на това, че България ще се превърне в нетен вносител на слънчоглед, смята Василев. 
 
„Това е нещо, което никога не се е случвало. През 2013/2014 бяхме най-големият износител в света на слънчогледово семе, а 2018/2019 е твърде възможно да сме нетен вносител. Това може да е със съвсем малък процент, но все пак ще е факт. 
Причините са две – едната е, че преработвателната индустрия в България доста се разви и порасна в последните години – от 700 000 тона, вече се мачкат 1 млн.  - 1,1 млн. тона семе. И това е ръстът само за олио. Отделно беленият слънчоглед преди години беше 50 000 – 100 000, тона, а сега е вече 500 000 тона. През 2005 година започна въобще да има такава индустрия, а сега сме 2019 – за този период от време говорим, през които се вижда какъв е ръстът. 
 
Износът ни навремето беше 1 млн. тона, а към днешна дата е 200 000 тона. 
В последните две-три години се оказа, че българските производители на слънчоглед продават предимно на български преработватели, които след това изнасят краен продукт, а не самия слънчоглед. 
 
 
Втората причина, поради която сме на път да станем нетен вносител е, че България през годините е нямала почти никакъв внос на слънчоглед. Обаче от 2 години насам има по сто процента ръст на вноса от Румъния, Сърбия и Молдова. 90% от вноса е от тези три държави, което става с баржи по река Дунав – най-бързата логистика. Това е нещо, което фермерите трябва да имат предвид. Тази година – към днешна дата имаме 250 000 тона внесени реално от тези три държави и до края на сезона, който е от август до август, да пристигнат 350 000 тона внос, който аз лично очаквам да бъде с една идея по-висок отколкото износа на пристанище Варна или поне сходен“, казва експертът. 
 
Чуждият слънчоглед логистично е по-евтин и по-изгоден за преработвателите. Най-качественият слънчоглед е сръбският, защото има и най-висок протеин, коментира специалистът, като добавя, че румънският е сходен на българския, защото се отглежда почти при сходни условия, а и се използват и еднакви семена. 
„Българските фермери трябва да свикнат, че трябва да се съобразяват с конкуренцията на вносния слънчоглед“, посочва Василев.