Следващата година ще е на животновъдството, обяви министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов при откриването на Деветото издание на Националното изложение по животновъдство в Сливен. Нескончаемите проблеми в сектора, белязани в годините на прехода с един от най-тежките удари на безстопанственост спрямо генетичния ресурс на родните породи животни, тежат и на настоящия екип на земеделското ни министерство. Хубавото е, че погледът му е все по-търсещ за работещи решения за подпомагане на животновъдството у нас. Трудностите обаче идват и от неравностойното му положение спрямо зърнопроизводството при настоящото европейско субсидиране За 2012 г. субсидията за глава животно ще е по-голяма, а животновъдите ще получат 190 млн. лв. от целия пакет европейски помощи от 500 млн. лв. спрямо 111 млн. лв. за тази година, декларира министър Найденов при откриването на изложението в Сливен. В тези 500 милиона влизат 240 милиона по схемата за единица площ, 70 милиона за тютюнопроизводителите, 70 милиона за глава добитък. Държавните помощи, които се дават, са насочени предимно към животновъдството, като за зърнопроизводство държавни помощи няма. Те ще получат само 8 лева за единица площ. Общият бюджет за земеделие ще бъде над 1,3 млрд. лв., посочи още министърът и информира, че най-голям ще е ръстът на субсидиите за сектор животновъдство. „Започнахме с нула лева субсидии за животновъдството през 2009 г., а сега фермерите ще получат 300 лв. за отглеждане на говеда”, уточни той. В момента в България има хора, които обработват много земя и това за тях е бизнес, констатира земеделският ни министър. По думите му, субсидиите трябва да отиват при активните фермери и допълни, че е необходимо да се въведе таван на субсидираните площи, който да се нотифицира пред Европейската комисия. Изрази и категоричното си убеждение, че трябва да се подкрепят малките производители, за които субсидиите са доходи за препитаване и обеща, че за първи път следващата година държавни помощи ще получат и секторите свиневъдство и птицевъдство. Седмица по-късно сякаш ехото на думите му прозвуча и в Брюксел. На 12 октомври т.г. на кръгла маса за реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2014–2020 г. Европейската комисия предложи прогресивно намаляване и поставяне на тавани на директните плащания за земеделие в страните членки на ЕС. Новото е широка гама от сектори, почти всички, да се предвиждат за подпомагане, като от 5 до 10% от средствата за директни плащания, определени за държавата, да могат да отидат за тази схема. В някои държави това може да е и над 10% с утвърдена обосновка на ЕК, предложиха от Брюксел. България ще поиска и удължаване на срока за дерогациите с 18 месеца. Предният път поисканият срок е бил 24 месеца, обяви Найденов на изложението в Сливен и изрази надежда, че ЕК ще разреши това удължаване. Зарече се, че ще настоява тези срокове да бъдат обвързани с определени етапи на преструктуриране на фермите. Ако една ферма е от трета категория, отсрочката да е 18 месеца и в рамките на една година категорията да стане втора, за да може следващите шест месеца тя да прерасне в първа. Земеделският министър добави, че ако се чака последният срок, ще се стигне до ситуация, в която ще трябва след година и половина да бъдат затворени много ферми. Изненадващо на 18-ти миналия месец, на среща със земеделски производители в село Михалково, община Девин, по информация на пресслужбата на агроминистерството, той е обявил решението на Европейската комисия да удължи срока за преструктуриране на българските млечни ферми от втора и трета категория с още две години. Страната ни поиска от ЕК отсрочка от 18 месеца за модернизирането на фермите, но експертите от Брюксел дават 24 месеца, припомнил Найденов. Това решение, ако действително влезе в сила, ще даде шанс на 786 ферми от втора категория, 24 632 ферми с пет и над пет крави и 48 287 ферми с до четири крави от трета категория да покрият изискванията на ЕС и да не бъдат затворени в края на тази година. Министър Найденов е уточнил обаче, че официално решението ще излезе след две седмици и е изразил надежда фермите да се справят и това да бъде последната отсрочка за тях.