Иван Димитров отглежда ягоди в един от трудните за земеделие райони на България. Неговото биологично стопанство работи в село Балювица, община Берковица. Районът е известен с глинестите си почви и по-острата от другаде липса на работници с познания, необходими за земеделието.
 
 
Стопанството на Иван Димитров се грижи за 250 декара наета земя. Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ в Монтана сочи неговата ферма като един от примерите за успешен бизнес в Северозапада. Продукцията се продава добре на българския пазар, изнася се в страни от ЕС, а скоро може да тръгне и за Сингапур. Всекидневието на фермера е пълно с рискове и грешки, преди да дойдат резултатите.
  
Фермата на Иван Димитров работи от 2013 г., сертифицирана е за биологично производство на ягоди. Използва сортове „Полка“ и „Клери“ Клас А+ от Холандия. Отглежда и 16 декара годжи бери. Сега подготвя 48 декара нови насаждения от малини с капково напояване в близкото село Комарево.
 
За Кампания 2017 стопанството е получило финансиране от ДФЗ от около 25 хил. лева с проект по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от  ПРСР 2014-2020 за покупка на техника за обработка на почвата – трактор и прикачен инвентар.
 
 
„През всички години работехме без собствена техника и ни беше малко трудно. Сега ще имаме един трактор и прикачения инвентар, който ни е нужен за отглеждане на ягоди и малини“, обясни пред Фермер.БГ Иван Димитров. 
 
По думите му, тракторът е оборудван с всичко. Има плуг, дискова брана, вертикална фреза, лехообразуваща машина с полагане на мулч, пръскачка, мулчер, и една дробилка, която да се използва за допълнителното обогатяване на почвата. Има и малка прикачна багерна уредба за изкопаване на каналите за капковото напояване. 
 
„Много ни е нужно това за едното поле, защото там е по-глинеста почвата и искаме да си направим дренажна система за отвеждане на водата“, каза Димитров. Стопанството му е заложило на капковото напояване и досега не е имало проблеми. 
 
Адреналинът в аграрния бизнес обаче е предостатъчно.
 
„Не мога да кажа, че тази година беше от добрите. Продукцията ни беше слабичка. Правим грешки, учим се във времето“, отбеляза стопанинът.
 
Не е доволен от доставчика на ягодов разсад. Оказало се, че растенията са болни. Още от миналата година стопанинът полагал огромни усилия да спаси насажденията. Благодарение на грижите и на добрите биологични препарати за подхранване на почвата реколтата все пак е спасена.
 
„Допуснахме и една грешка в старите ни насаждения. Братците покрай майката не бяха добре почистени, трябва да бъдат оставени малко – по пет-шест. Там жените, които наехме, не бяха свършили добре работата. Затова насажденията ни дадоха по-дребна ягода“, разказа Димитров.
 
По време на активния сезон неговото стопанство наема поне 40 работници, а през последните години са били до 80 човека. 
 
„Сега с повече насаждения ще ни трябват над 100-150 човека. В кампания с тези новите 40 декара и старите ягоди - по двама човека на декар ще ни трябват. Ако са 100 декара, значи 200 човека ще ни трябват в кампания“, обяснява фермерът каква е аритметиката на работната ръка.
 
  
Наред с другите си особености, биологичното земеделие се нуждае и от по-голямо количество ръчен труд. Копае се на ръка, плеви се на ръка. Новият трактор и богатият набор прикачен инвентар няма да намалят тази потребност.
 
„Преди бяхме зависими от фирмите с техника, които ни изпълняваха всички процедури. Затова винаги закъснявахме във времето – да насадим навреме, да си обработим почвите. Тракторът ни беше едно от най-важните неща. В нашата работа се съобразяваме с дъждовното време. Когато вали при тези глинести почви трябва да мине доста време, за да изсъхне почвата и да започнем да я обработваме. Сега вече се надявам всичко да изпълняваме навреме и следващите години да бъдат по-добри за нас“, казва Иван Димитров. Грешките, които съпътстват работата, са сред най-интересните неща, над които занимават мислите му.
 
Новата техника много скоро ще влезе в действие. Подготовката на почвата е започнала още миналата година. Тя е изорана, мината е с продълбочител, дискована е, наторена е с тороразпръскващо ремарке. Сега тракторът ще бъде изпробван в лехообразуването и полагането на мулча, преди да бъдат засадени новите ягоди. 
 
Без да е игра на късмета, земеделието крие много рискове.
 
За Иван Димитров сега стои въпросът за малините – да бъдат или да не бъдат. 
 
„За малините подписахме договора с ДФЗ миналата година, есента. Тази година започваме да работим. Предвижда се да засадим 40 декара. Засега само сме обработили мястото. Но стои една дилема: дали да не преговаряме, вместо малините да се разширим пак с ягоди“, споделя стопанинът.
 
Той си дава сметка, че за пет-шест години работа в биологичното производство на ягоди, грешките вече са минимизирани. Докато с малините стопанството няма опит. 
 
 
„Използваме консултанти. Имаме тук един добър агроном, който идва на място, погледна ни полето и каза, че е рисково да отглеждаме малини на това място, защото има много балур, който ще ни създава проблеми“, откровен е фермерът.
 
Балурът – кошмар за стопаните, които имат поливно земеделие.
 
Растението е много агресивно, образува силно развити коренища, които пробиват орницата и достигат чак в слоя под нея. Плевелът е опасен за всички обработваеми площи, но е най-вече за поливните полета.
 
„Балурът не създава проблеми при ягодовите насаждения, тъй като те са под найлон. Но за малината ще бъде сериозна заплаха. Тази седмица трябва да вземем решение дали ще пробваме анекс към ДФЗ за ягоди или ще остане малина“, казва Димитров.
 
Фермерът проучва също, ако създаде новите насаждения, ще му трябва ли малинокомбайн. Има познат, който използва такава машина. Ще се допита до него, за да разбере дали наистина ще икономиса работна ръка – „защото хората са ни сериозен проблем“. 
 
Гостите на стопанството често се впечатляват от 15-те декара годжи бери. Иван Димитров обаче е разочарован от тази култура.
 
„Не му е мястото тук, в Берковица, където ние го отглеждаме. Не върви добре. Пресаждаме го почти през година и нещо става, винаги го губим“, отбеляза фермерът. 
 
Работи с местни търговци, които пласират готовата продукция в България и в чужбина. 
 
„Миналата година изнесохме биопродукция за Германия и Франция, и малка част за Белгия. Тази година още не сме реализирали“, каза Димитров.
 
Цените миналата година са били добри, но тази пролет вървят надолу. Ниски са били и през първите години, най-трудните за стопанството. 
 
„В началото нямахме опит в това производство и търговия. Разбира се, вече търсим по-висока цена. Надявам се следващата година всичко да върви по-добре, сами да изнасяме директно към Европа или на изток“, сподели предприемачът. 
 
Скоро Иван Димитров ще посрещне в стопанството си гости от Сингапур и берковските биологични ягоди може да поемат пътя към Азия.