Над 90% от площите с есенници в Добричка област са засети в оптималните срокове - от началото до средата на октомври. Това съобщи проф. Иван Киряков, зав. отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури” в земеделският институт в Генерал Тошево.
 
 
„Климатичните условия в момента са идеални – има достатъчно влага в почвата, денем температурите са в порядъка на 15-18 градуса, а нощем не падат под 4-5 градуса. Евентуални проливни дъждове и рязко падане на температурите могат да създадат проблеми на зърнено-житните култури – основно пшеница, ечемик и тритикале, но да се надяваме, че това няма да се случи”, заяви проф.Киряков пред dariknews.bg.
 
Той посъветва стопаните да не използват фунгициди през есента, защото в момента няма болести по есенниците, а дори и да се появят, те няма да имат стопанско значение.
 
В  някои площи, където са засети повторно едни и същи култури, е хубаво да се направят обследвания за житни бегачи, защото в последните години се наблюдава увеличение на тяхната популация, препоръча още проф.Киряков. Съветът му към стопаните е да огледат и площите с люцерна за наличие на полевка.
 
Наблюденията на специалистите от института са, че отново се наблюдава силно развитие на колонията на мишките.  „Ако зимата излезе по-топла и снежна, напролет ще има повече полевки. Затова третирането на площите е хубаво да стане сега, а не напролет”, добави проф. Киряков.  
 
 
„През последните години обаче започнахме да прилагаме страшно много химия в земеделието. Преди 7-8 години България бе държавата, която прилагаше фунгициди при зърнено-житните култури веднъж на две или три години. В момента фунгициди - препарати за борба с болестите се прилагат за щяло и нещяло и се стига до 3-4 третирания годишно с тях“, каза професорът.
 
По думите му това оказва влияние на околната среда и прави растенията резистентни към определени  фунгициди. По същия начин това важи и за насекомите. 
 
„В България имаме много добра законова уредба, но проблемът е в това, че тя не се спазва. Има определени прагове на икономическа вредност, които показват на земеделските стопани кога точно да използват химически средства. За съжаление обаче няма никакъв последващ контрол”, коментира проф. Иван Киряков.