Предложението на правителството земеделските стопани да плащат годишна такса от 0,75 лв. на декар за борба с градушките влезе в парламента като част от проекта за нов Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития.
 
 
Проектът предвижда на мястото на сегашната Изпълнителна агенция “Борба с градушките” да бъде създадено Държавно предприятие за управление на риска от неблагоприятни климатични събития. 
 
Ежегодната такса ще се плаща само от земеделските стопани, които обработват земя и трайни насаждения, заявени за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Тя няма да се събира от собствениците или ползвателите на пасища, мери и ливади. 
 
По данни за кампания 2016 г. за прилагането на Схемата за единно плащане на площ земеделските стопани, които обработват земя и трайни насаждения, са 61 473. Очаква се приблизително такъв да бъде и броят на фермерите, които ще правят вноски за борба с градушките. Сумите ще се превеждат всяка година в срок до 30 октомври.
 
                    Карта на защитаваната с ракетен способ територия на България
Източник: Министерски съвет
 
„През последните години се наблюдават все по-екстремни прояви на неблагоприятни климатични явления и бедствия - обилни валежи, горещи и студени вълни, градушки, наводнения, засушавания, ураганни ветрове.  Различни сценарии за изменението на климата в Република България сочат, че в средносрочен и дългосрочен план тези събития ще зачестят“, се казва в мотивите на правителството.
 

Експерти предвиждат нарастване на честотата и силата на градобитните процеси.

 
„Един от географските райони, за които се прогнозира значително нарастване на екстремните случаи от градушка с размери над 2 см, е територията на България“, отбелязва докладът.
 
В него се цитират данни за напълно пропаднали площи вследствие на неблагоприятни климатични събития. Според тях делът на напълно унищожените площи в незащитените срещу градушки райони е над 53% средногодишно от общо пропадналите площи в страната. В години с интензивни градобитни процеси този дял достига 75%. Така е било например през 2014 и 2015 г.
 
Снимка: pixabay.com
 
В момента за нуждите на противоградовата защита към осемте регионални дирекции на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ има девет командни пункта с 200 ракетни площадки. Защитата се осъществява с ракети, доставящи реагент сребърен йодид в облаците.
 
Съществуващата система защитава 17,3 млн. дка от територията на страната, в това число 10,6 млн. дка обработваеми земи, трайни насаждения и площи със смесено земеползване. 
 
В Северна България защитаваната територия обхваща равнинната част на областите Видин, Монтана, Враца, част от област Плевен и част от община Луковит. В Южна България е обхваната територия в Горнотракийската низина - в областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен, част от община Димитровград - в област Хасково, и част от община Ямбол.
 
Източник: Министерски съвет
 
С приемането на законопроекта ще се осигури възможност за разширяване обхвата на системата за борба с градушките, като се постигне защита върху 100% от обработваемите земеделски земи в страната - за които не са налице забрани и ограничения от различно естество, както и на урбанизирани територии, за които съществува техническа възможност – Велико Търново, Ловеч, Габрово, Русе, Търговище, Шумен, Разград, Силистра, Добрич, Варна, Бургас, Ямбол, Кърджали, Смолян, Благоевград, Кюстендил, Перник, София.
 
Предвижда се доизграждане на системата за наблюдение за опасни явления с разполагането на 4 допълнителни радарни станции, така че да се получава радарна информация за територията на цялата страна. Освен това наред с ракетния способ за защита ще се въведе и самолетен способ за борба с градушките и преразпределяне на валежите.
 
Предвижда се градозащита да обхване общо 90 млн. декара, от които 36,6 млн. декара обработвана земя - обработваема земя, трайни насаждения, смесено ползване). 
 
Ракетен способ ще се прилага върху 22 млн. декара - в това числа са и 12,8 млн. декара обработвана земя. За останалата територия още от тази година ще бъде използван самолетният способ на защита, като за целта се предвижда въздействието върху градоносните облаци с 4-5 специализирани самолета.