- Господин Върбанов, на 18 май край Стара Загора ще се проведе „Национален земеделски форум - ОСП след 2020“. Но нека припомним, че българският дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика започна още по време на Петата Национална среща на земеделските производители. Какви въпроси ще бъдат поставени на форума, организиран от АЗПБ и още 25 браншови организации, който е едно естествено продължение на разговора, стартирал преди три месеца?
 
- На практика идеята за национален дебат по отношение на Общата селскостопанска политика (ОСП) и промените, които предстоят, възникна по време на националната среща. Тя беше провокирана от официалния ни гост г-н Йежи Плева, директор на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ към ЕК по време на затворена среща с него, на която заедно с колегите от другите браншови организации дискутирахме основно ОСП и това, което ни предстои.
 
Виждайки толкова много асоциации на едно място, тогава той ни препоръча – „Първо се съберете всички браншове, обединете се и определете своите български приоритети. Изчистете си вашата концепция и добийте яснота какво искате да се случи със земеделието ви. Започнете с това и го комуникирайте с вашите власти, правителството и представителите на Брюксел“.
 
АЗПБ предаде това послание към колегите браншовици, които прегърнаха идеята за сформиране на платформа не на една или друга организация, а на всички браншови организации и да стартираме дебат по отношение формиране на националните приоритети.
 
Изчакахме да имаме ново стабилно правителство, за да направим срещата съвместно с новия министър на земеделието и екипа му, както и с новия председател на парламентарната комисия по земеделие. Междувременно излязоха някои нови информации по отношение на промените, както и някои първоначални мнения на определени държави членки. ЕК проведе обществено допитване, в което ние от асоциацията участвахме, относно инструментите за управление на рисковете в селското стопанство в ЕС. 
 
Очаква се първите предложения на ЕК да излязат през есента, по време на Латвийското председателство и до тогава на национално ниво ние трябва да сме си отговорили на въпроса какво постигнахме с прилагането на ОСП до тук, какво е важно за българското земеделие и кои са националните приоритети.
 
И когато излязат предложенията на Комисията, да сме подготвени да формираме съответната национална позиция. Всичко това трябва да бъде направено в една много добра симбиоза, както с министерството на земеделието, така и с постоянното представителство на България в Брюксел.
 
Паралелно с това ще е в ход и подготовката ни за и самото председателството на България на Съвета на ЕС от 1 януари 2018г. Как ще се възползваме от този стратегически момент, е поредния важен въпрос, който ще обсъдим на предстоящите дискусии на „Национален земеделски форум - ОСП след 2020“ заедно с министъра и председателя на парламентарната комисия по земеделие.
 
- Дискусията за бъдещето на ОСП е важна за родните фермери, кой очаквате да се включи в нея?
 
- Участие са заявили почти всички браншови организации, както в сектор земеделие, така и от преработвателните асоциации. Ще се включат и експерти от научните среди, поканили сме представители на синдикатите.
 
Опитали сме се да съберем цялата земеделска гилдия, като се започне от производителите в различните селскостопански направления, преработвателите, синдикатите, научните среди и се стигне естествено до министъра, неговите заместници, директора на фонд Земеделие и председателя на парламентарната комисия по земеделие.
 
Всичките ще бъдат на срещата в Стара Загора. За нас е важно да се съберат тези хора на едно място, да бъдат чути всякакви гласове и мнения, да имаме за първи път обща трибуна, за да говорим за националната позиция.
 
- Не сте ли поканили на срещата чуждестранни представители?
 
- Не сме канили чуждестранни представители, защото вече направихме нашите разговори още през есента на 2016 г. с едни от най-авторитетните НПО в сектора- Копа Коджека, с Немския селски съюз и Асоциацията на белгийските фермери в Брюксел. Колегите от зърнопроизводителния бранш са имали срещи с френски фермерски организации, както и с унгарските си колеги, доколкото разбрах.
 
Другите колеги вероятно са се срещали с техни сродни организации, имаме информация и следим за първоначалните настроения и на други държави-членки, така че всичко установено до момента, ще бъде споделено между колегите по време на форума. Вече разбрахме къде имаме съмишленици и в кои страни в Европа мислят като нас.
 
Но подобни разговори с други страни-членки, за да се установят допирните точки трябва да се правят след като сме наясно какво самите ние искаме да постигнем. Та ние самите браншовици в страната в момента не знаем помежду си кой какво мисли, къде са ни общите допирни точки!
 
За нас сега е най-важно формирането на българските приоритети, особено на този ранен етап, на който самата Комисия прави все още проучвания, няма конкретни предложения, а пред самия Съюз стоят редица предизвикателства (Брекзит, бежанска криза, новите търговски споразумения, Парижкото споразумение за климат, избори в Германия през септември и пр.), които очакваме да се отразят на решенията, касаещи ОСП. 
 
- На срещата обаче ще чуете много разнопосочни мнения, защото българските фермери и техните браншови организации защитават различни интереси. Каква ще бъде съдбата на събраните становища? Това начало за създаването на цялостна национална позиция ли е? 
 
- Темата за промените в новата ОСП едва сега предстои като същински дебат, както споменах все още няма предложения на Комисията. Припомням Ви, че за ОСП 2014-2020 първите предложения на основните регламенти бяха публикувани през 2010г., а тяхното обнародване в Официален вестник на ЕС бе факт едва в края на 2013 г.
 
Имахме доста дълъг и тежък преговорен процес между Европейски парламент, Европейската комисия и Съвета. При сегашните много по-сериозни предизвикателства на Общността отново очакваме дълги преговори до постигане на споразумение по законодателството на ОСП след 2020. В тази връзка ще предложим на колегите да сформираме една работна група с представители на всички браншови организации, която да проучва и следи детайлно процесите.
 
Тя ще е отворена, в случай на интерес от страна и на други активни браншови организации и/или експерти, работещи в областта на ОСП. На тази база ще формулираме единна позиция на земеделската общност по въпроса, след което ще комуникираме с министъра, когато дойде време за Съвет на министрите, после ще обсъждаме с нашите евродепутати, когато дойде обсъждането в Европарламента. 
 
Това е началото на един много дълъг процес, който този път се надявам да има добър резултат. Ще дам конкретен пример - в предходното обсъждане на ОСП нашата асоциация беше изключително активна в защита на обвързаната подкрепа. Ние говорихме с „най-силен глас“ по този въпрос, въпреки че има и други колеги, които представляват сектор „плодове и зеленчуци“.
 
В крайна сметка обаче понеже бяхме сами и липсваше обсъждане на проблема с голяма група колеги, както и поради факта, че нямахме подобна платформа, в която да можем да си комуникираме, се стигна до това „гъските да изядат парите за биологичното производство, а пък тиквите – за обвързаната подкрепа“.
 
С най-добри намерения казахме „да, нека се подпомагат „плодовете  и зеленчуците“. В крайна сметка обаче най-много се подпомогнаха тиквите – нещо което не е приоритет у нас и няма стопанско значение. А сега, когато вече имаме една такава платформа, ще обсъдим кои точно плодове и зеленчуци ще се подпомагат. За да не повтаряме такива и други подобни грешки.
 
- Кои са най-важните позиции, които страната ни трябва да отстоява и конкретно като виждане на АЗПБ?
 
- След 18 май предстои да разберем какво ще кажат и другите колеги, мога да говоря единствено по отношение на АЗПБ. През февруари 2017г. по време на Петата Национална среща на земеделските производители ние си говорихме с присъстващите и допирните ни точки бяха: запазване на схемата за единно плащане на площ; увеличаване и „модернизиране“ на гъвкавата обвързана подкрепа, защита на силна и адекватна ОСП; опростени и гъвкави „зелени мерки“ с реален ефект върху стопанствата; запазване и дори увеличение на средствата за ПРСР с конкретни акценти и приоритети за повишаване на производството, конкурентоспособността на земеделските производители и преработвателите, увеличаване на заетостта в селските райони, в аграрния сектор и преработвателната промишленост.
 
По време на форума ще си поставим въпроса каква кройка виждаме на новата ОСП след 2020, какво е отношението ни към позеленяването и компенсаторните мерки в ПРСР, имаме ли готовност за прилагане на финансови инструменти, можем ли да приложим схеми за защита на дохода, готови ли сме да прилагаме т.нар. „американския модел“, „модернизация“ или „реформация“ на ОСП и много други. 
 
- Идва ли краят на субсидиите? 
 
- Според мен, не. Това, което чуваме от Брюксел е, че няма как да спре подпомагането за земеделските производители в Европа. Еврокомисарят изрази позиция, че в неcигypни времена новите промени не трябва да са твърде много, за да не заcилват чyвcтвото на нестабилност, което бездруго е обзело фермерите.
 
Всичко обаче ще зависи от договарянето на Многогодишната финансова рамка на Общността след 2020 по всичките й политики, когато ще е ясно какъв ще е делът за ОСП. Виждаме, че на ниво ЕС се анализира сценарият за прилагане на американския модел на подпомагане, т.е. през застраховане на доход. В Америка успешният модел се разработва от години, обезпечен е административно, институционално, с развит застрахователен пазар при компенсиране на рисковете от природни бедствия, надеждна база данни, оценка на риска и т.н.
 
Това е  механизъм, който проучихме  и видяхме още през 2008 г. В тази връзка не изключвам възможността за неговата адаптация в новата ОСП. Интересен факт е, че в ОСП 2014-2020 субсидирани застрахователни договори понастоящем се прилагат в Белгия (Фландрия), Хърватска, Франция, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Нидерландия и Португалия; Взаимните фондове се прилагат само във Франция и Италия, а Инструментът за стабилизиране на доходите е програмиран само в Унгария, Италия и Испания (Кастилия и Леон).
 
Явно има сериозни пречки и пред останалите държави членки, което ще е част от проучванията на бъдещата работна група. Може би ще се засилят инвестиционните схеми в посока кредитиране - Европа все по-настойчиво говори за т.нар. „рециклирани пари“. Това, разбира се, е лично моето мнение.