Има ли бъдеще родното селско стопанство, г-н Върбанов?

Въпреки трудностите и предстачната обстановка съм оптимист, защото в новия програмен период има заложени финансови средства, които се надявам, че ще бъдат разпределени по-гъвкаво. Защото само по този начин може да име реален ефект от тяхното усвояване.

Знаете, че на този етап с 2.6 милиарда евро е завишен бюджетът спрямо предходния период за земеделските производители. Предложението е 15% от тези средства да бъдат използвани за насърчаване на производството, тоест българските власти ще могат да насочват тези финансови средства към определени производства.

Как ще коментирате предстоящия протест на сектора?
Подкрепям протестите, макар че не е уместно политици да се намесват. Но аз съм категоричен, че земеделските стопани са прави. Участвах в националната среща, организирана от Асоциацията на земеделските производители, и за мен производителите коректно изложиха исканията си, които са абсолютно справедливи.



Може ли и как да се реши проблемът с недостатъчните средства за аграрния сектор?
Моето виждане за решаването на проблема, включително и конкретният, предизвикал протеста. Дори и чисто политически не мога да си обясня защо се стигна дотук – няколко месеца преди избори да не се спазят поети ангажименти по такъв начин, означава едно – отблъскване на сериозна маса гласоподаватели. Разбирам липсата на пари, факт е и че в началото на годината бюджетът не се изпълнява така, както са били разчетите. Но трябваше да се потърси вариант за кредит – не за емитиране на държавен дълг, а за кредит - за да се помогне на земеделските производители. Пък и можеше, ако няма възможност за изплащане на цялата сума, която е близо 1 милиард, да се изплатят да речем 100 милиона лева на най-слабите и най-дребните стопани. Те са не повече от 10-12%, но пък точно на тях субсидията щеше да помогне много – в тази ситуация не съм сигурен колко от тях ще оцелеят. По-мощните фирми имат кредитна история, а и банките проявиха гъвкавост и вече има възможност за кредит срещу бъдещи субсидии. Макар че при кредитите става въпрос и за лихви – ако земеделските производители се възползват от такива кредити, за тях лихвите ще са много по-високи от кредит, който държавата би взела за въпросните 45 дни.

Вие сте бивш министър на земеделието – за липса на държавна политика ли става въпрос или за друго?
Всяко правителство има своя визия за водене на една или друга политика. Много е лесно да се критикува отстрани. Да, аз има по-различна визия, но в момента има някаква даденост и факти и те са такива, каквито са. Аз лично много се надявам от следващата седмица решението да бъде преразгледано – министър Найденов пое такъв ангажимент.

Ще стане ли и кога българското земеделие конкурентно на европейското?
В момента възможностите са минимални. В България в селското стопанство се разви само един сектор и това е показателно, че има нещо сбъркано през годините. Зърнопроизводството се разви не заради приоритетност, просто всичко се случваше по силата на най-малкото съпротивление. Имаше натрупване на обективни обстоятелства, които доведоха до развитието на зърнопроизводството. Имам предвид програма САПАРД, по която най-лесните проекти бяха тези за техника, плюс съвпадането по време на процеса по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Тогава около 80% от собствениците изобщо не проявиха интерес към земите си, защото реално тези хора не живеят в селата, а в големите градове и в чужбина. По това време фалираха и голяма част от земеделските кооперации и се отвори възможност за по-предприемчиви производители, които започнахада уедряват земята и да купуват машини по САПАРД.  
Нищо повече не се случи. Субсидиите, които са едва 25% европейските, всъщност бяха пренасочени за плащане на рента на собствениците на земеделски земи. Между 3 и 10 пъти е скочила рентата за последните 10 години в страната. Междувременно животновъдите и зеленчукопроизводителите започнаха да ликвидират стопанствата си, заради неконкурентноспособност. С влизането ни в ЕС в България започна бум на внос на селскостопански стоки без мита. И в момента на българските пазари 80% от зеленчуците са вносни. Голяма част от млякото, с което работят преработвателните предприятия, също е вносно. За никого не е тайна, че над 85% от месото на нашия пазар също е от внос. Как да оцелеят сектори като животновъдство и зеленчукопроизводство.
И остана едно зърнопроизводство, което в интерес на истината, не е чак толкова конкурентоспособно, но е по-ефективно от другите производства.

Къде е основната грешка?
Преди кризата националните доплащания се разпределяха по същия начин като европейските субсидии – това беше абсолютно грешна политика. Опитвал съм да обясня в комисията по земеделие, но нямаше чуваемост. Отраслова политика можеше да се води през националните доплащания. Конкретен пример – за първи път в края на миналата година бяха дадени субсидии за хуманно отношение към животните на птицевъди и свиневъди. И веднага се появи интерес в тези два сектора – много хора ме питат дали и в следващите години ще има такива субсидии, за да увеличим броя на животните. Гаранция няма, но само един жест към тези хора им даде сериозен стимул и желание за работа.
Ако България не може да произвежда автомобили или компютри на световно ниво, то можехме да заложим на продукти като селскостопанските, с които страната ни се е славила.

Земята е същата, но хората същите ли са?
Това е другият голям проблем, но не е само български. Смятам, че след 5-10 години този проблем ще се почувства много остро – хората, които имаха трудови навици и опит в селското стопанство, си отиват. Млада смяна има, но не е стимулирана и това води до изтичане на работна сила. Не един и два са примерите за млади земеделци и фермери, които работятт в сектора, но не в България.

Има ли механизъм, който да ограничи изкупуването на земя от чужди фондове?
Няма такъв механизъм и ме притеснява да не се окаже това поредният балон, който се пука. Цените на земята драстично се увеличиха и е явно, че отвън влизат пари. В България има вече обявени цени на земя по-високи от по-развити европейски страни. Част от тези структури бяха листвани на борсата, но колко хора разбират от борсова търговия. Притеснително е – да и не съм сигурен, че този процес се наблюдава. От друга страна не са толкова много германците, например, които искат да си купят земя тук.

За разлика от китайците.
Китайците имат два, но безуспешни опита. Държавното утройство на България и на Китай са силно различни. Имал съм много срещи с китайски инвеститори в земеделието, но не знам някой да е останал. Няма до момента успешно реализиран китайски проект у нас, включително и големият проект за производство на люцерна в Северозападна България.

Притеснително ли е България да стане страна за производство на ишлеме на плодове и зеленчуци?
Напротив – дано да станем държава за производство на ишлеме, но да внесем ноу-хау и да правим производство, което да задоволява чуждите пазари. Така хем ще има къде да работят българите, хем ще си върнем пазари, на които сме били. С уточнението, че говоря не за това да дойде някой да ни експлоатира, а да дойдат инвеститори, които да заявят количества произведена продукция на нашите стопани. Пазарите по принцип са отворени, но ние нямаме сериозно производство, с което да излезем на тези пазари. Само един пример – не е тайна, че български предприятия, лицензирани за износ в ЕС, купуват животни от Румъния, колят ги в България, слагат им наш печат и ги продават в Гърция и Италия, тъй като там предпочитат българско месо. И това е така, зещото цените, които се дават на българските производители, са толкова обидно ниски, че повечето от тях се отказаха.

Пак стигаме до държавната политика...
Има начини и както казах в началото съм обнадежден от новата рамка на ОСП, защото смятам, че тя ще даде възможност да се води по-друга политика и да се стимулира реално българското селско стопанство. Няма страна, която да прави модерно земеделие и да има силен земеделски бизнес без държавата да е основен фактор.
Първо трябва да бъдат стимулирани хората, занимаващи се с един или друг сектор. Защото в повечето страни производството на селскостопанска продукция е субсидирано. Това е държавна политика.

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!