Първият програмен период на Общата селскостопанска политика в България доведе до сериозно субсидиране в сектор Зърнопроизводство и монокултурното отглеждане на определени култури. Това заяви зам-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, който откри форума „Конкурентно ли е българското земеделие?“, организиран от Клуб Инвестор, предаде репортер на Фермер.БГ. Това, по думите му, е свързано най-вече с получаването на субсидиите за единица площ.  Така зърнопроизводството у нас се прави до мащаби, които му помагат да бъде конкурентоспособно на европейския и световния пазар. 
 
Действително интензивните сектори като плодове и зеленчуци бяхме много ощетени през изминалия програмен период откъм финансиране, каза по време на дискусията Коста Петров, председател на сдружение „Българска праскова“. Секторът е труден и зависи от много икономически фактори, каза Петров, но призна, че освен финансирането има и други проблеми пред които е изправен като липсата на професионализъм и подготвени кадри, липсата на организираност на сектора. Председателят на Сдружение Българска праскова изрази надежда, че с подпомагането в настоящия програмен период и излизането на сектор Плодове и зеленчуци от сивата икономика, да се подпомогнат българските производители. 
 
Към момента селскостопанският сектор е интересен за банките и получава необходимото финансиране. Земеделските кредити са около 5,5%, приблизително колкото е и делът на земеделския сектор в БВП, коментира Илиан Георгиев, изпълнителен директор на търговска банка. 
 
Зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството са заложени като приоритетни в аграрната ни политика до 2020 г. , защото те действително се нуждаят от по-сериозна финансова инжекция, за нарастването на тяхната конкурентоспособност, посочи Васил Грудев. Тук не говорим за повишаване или гарантиране на дохода на тези земеделски стопани, а за наваксване на изоставането, което те имат спрямо конкурентните си колеги от останалите страни-членки.
 
Грудев отчете, че след изминалата една година от прилагането на новия програмен период, анализите показват, че заложената приоритизацията на секторите се изпълнява и тези сектори получиха лъвския пай  - в частта Програма за развитие на селските райони и по-конкретно при инвестиционните мерки. Тук по думите на Грудев възниква вторият въпрос – че наливането на инвестиция за повишаване на конкурентоспособността, в крайна сметка трябва да е свързано с пазара и с възможностите за пазар, за да има възвращаемост на инвестицията.