Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

В Пловдив започна дебатът за ОСП след 2020

Министрите Порожанов и Павлова изразиха готовност да работят за просперитета на българското земеделие

В Пловдив започна дебатът за ОСП след 2020
Автор: Биляна Панчева, Фермер.БГ
10 години членство в ЕС и 10 години прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) и предстоящото председателство на Съвета на Европа от България  са две добри причини за началото на дебатите по бъдещето на една от най-важните политики на Европейския съюз (ЕС)  точно сега и точно в този формат. С тези думи Светлана Боянова, председател на Института по агростратегии и иновации, откри първия от  серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“, който се провежда в Пловдив. Форумът е организиран съвместно между Институт за агростратегии и иновации и фондация ИнтелиАгро. 
 
 
„Присъствието на всички нас показва, че българското земеделие ни е важно и че имаме готовност да работим за неговия просперитет. Днес даваме сигнал към потребителите, за който всички от бранша работят и чието доверие се стремят да спечелят всеки ден. Днес обсъждаме влиянието на ОСП и какво можем да подобрим в нея, за да живеем в унисон с околната среда и да пазим природните ресурси“, каза Боянова.
 
 
Тя заяви, че според нея министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов има качествата да защити българския интерес  през следващата година по време на преговорите.
 
„Затова считам, че всички ние, браншът, трябва да го подкрепим в нелеката му задача да формира и да отстоява българската позиция в рамките на европейския дебат. За мен присъствието му, показва отношение към вас, към вашия труд и грижа за бъдещето на сектора“, допълни Боянова и продължи: „Нека, започвайки от днес, да се опитаме да направим всичко необходимо, браншът да е обединен и да даде своя принос за постигане на нейните цели и за благосъстоянието на сектора и на хората, които работят в него и на всички нас, в крайна сметка като потребители“. 
 
 
Резултатите от допитването до земеделските производители на Стария континент ще излязат в началото на месец юли. Именно затова дебатът в България стартира абсолютно навреме. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на откриването на форума. 
 
По думите му обсъждането на ОСП ще продължи и след като Комисията даде съответните насоки и се очаква най-активните периоди да бъдат след месец септември.
 
 
„За нас е изключително важно да усетим пулса, желанието и приоритетите на реалните потребителите на европейските фондове. Това са абсолютно всички производители, търговци и др. ОСП е най-сложната политика, която се прилага  в ЕС. Да, тя е директно казано ужасна за прилагане“, заяви Порожанов. 
 
Той подчерта, че ролята на министъра на българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова в този период ще е много важна. 
 
„Радвам се, че през предстоящото ни председателство ще имаме възможност да налагаме именно това – да се допълват политиките, свързани с градско и инфраструктурно развитие и развитието на икономиката, допълнена с тази наистина сложна като материя ОСП във всичките й измерения“, заяви от своя страна Павлова.  
 
 
По думите й трябва да сме готови за новите предизвикателства, а също така и да сме по-единни и  да знаем какво правим. 

Този път сме призовани да ни се получи, защото като председатели на Съвета, особено през първите 6 месеца на 2018 г., ние ще трябва да сме балансьори и посредник между всички в този процес, обясни Павлова.
 
Тя отбеляза, че излизането на Великобритания от ЕС ще има негативно влияние върху бюджета на съюза, европейските фондове и върху бюджета за ОСП. 

„Дебатирайки бъдещето на ОСП, много е важно да се отчетат тези три важни нюанса“, заяви Лиляна Павлова. Тя обърна внимание, че България ще е ангажирана с формиране на работните групи по сектори, самите заседания на Съвета и пакета със законодателни инициативи за промени, които България иска да направи в ОСП. 
 
 
„Първо от гледна точка на това как искаме да подобрим сектора, кои са научените уроци, как ще поемем предизвикателството предвид очаквания намален ресурс след излизането на Обединеното кралство от ЕС, намаления ресурс за какво го инвестираме, кое е по-правилно, кое е по-добро, какво се случва със субсидирането, как продължаваме с инвестициите за технологично обновление, за мерките за пазара на труда и т.н. Освен това на кое даваме превес и кое ще има повече добавена стойност“, обобщи Павлова.
 
Тя допълни, че по време на своето председателството България ще управлява над 136 законодателни пакети, в рамките на всички работни групи. Само в сектор на ОСП са 53  работните групи, които ще управлява и ръководи Министерство на земеделието, храните и горите, допълни министърът.
 
„Председателството на България започва буквално сега, на 1 юли, когато започва триото на нашето председателство заедно с Естония и Австрия. Позициите на колегите от тези две държави също са много важни. Вече сме готови помежду си с приоритетите ни, пречупено през общоевропейския дневен ред“, заключи Павлова.

По думите й безспорни са ползите от членството на България в ЕС. Тази година се навършват 10 години. Ползи има както в сферата на икономиката, инфраструктура и бизнеса, така и в земеделието, свободното движение и учене в Европа и т.н. Открити са много работни места и се стимулират младите хора.

Сега като председатели 10 години по-късно пред нас стои бъдещето на ЕС. Затова трябва да видим не само ползите, но и къде са слабите места и проблемните области. Анализирайки ги в сектора на ОСП и предвид размера на инвестициите – около 20 млрд. евро, трябва да видим дали има баланс между всички. Не съм сигурна, че отговорът на този въпрос е позитивен, заяви Лиляна Павлова. 

Тя постави важни въпроси като: можем ли да постигнем баланс и какво можем да направим за тази цел? Ще търсим ли баланс между секторите? Имаме ли нужда да стимулираме едни сектори за сметка на други?

Друг проблем, с който страната трябва да се справи, е дисбалансът между регионите.

Ясно е, че България е един от най-бедните региони в ЕС, но да погледнем вътре в страната – кои са най-бедните региони в нея? Т.нар. селски райони. Това означава, че ОСП и инвестициите от нея са добри за сектора, но пък обезлюдихме селските райони и малките населени места. Това е тема, която трябва да получи отговорим. Какво правим оттук нататък, допълни министърът.

Тя отбеляза, че все по-малко хора искат да работят в сектор земеделие и това е проблем в цяла Европа, на който трябва да се обърне внимание.

Накрая Лиляна Павлова постави важния въпрос за опростяване на процедурите и регламентите. Целта е хем средствата да достигат до хората без излишни посредници, хем да се постигне опростяване на административно-бюрократичните процедури, които сами си правим и си предлагаме, винаги когато казваме, че опростяваме нещо, заключи Лиляна Павлова.

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
Копа-Коджека: Подобряване, а не промяна за ОСП след 2020
 

Нужни ли са допълнителни разяснения по мярка 14?

news