Запазването на почвеното плодородие чрез оставяне на земята като угар губи привърженици.

 

Българското земеделие загуби 11% от използваните площи

 

Площите, заети с угари, системно намаляват през последните четири години, като сега са 149 683 хектара. Тези ниви представляват 4,3% от обработваемата земя у нас, която е 3 463 370 хектара, показват данни от Българска анкета за наблюдение на селскостопанската и икономическа конюнктура (БАНСИК), публикувани от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

 

Относителен дял на угарите е бил двойно по-нисък преди пет години – едва 2,6% от обработваемата земя през 2014 г. Година по-късно скача на 6,7%, след което площите системно намаляват.

 

Независимо от това угарите се включват ефективно в сеитбооборота на основните зърнени и маслодайни култури у нас.

 

Данните на министерството показват, че 20,6% от площите с пшеница през 2017 г. са оставени като угари през настоящата година. Съответно 7% от площите, които миналата година са били заети със слънчоглед, също са оставени като угари.

 

                    Относителен дял на културите към обработваемата земя

Източник: МЗХГ

 

Друго наблюдение показва, че 44% от угарите през 2017 г. остават незасети и през тази година. Експертите, обаче, обръщат внимание също, че след като останат 4-5 години като угари, площите в тази категория преминават в групата необработваните земи или на ливадите, ако се използват за паша.

 

Проучването показва също, че тази година отглеждане на пшеница след пшеница има върху 6,4% от площите, заети с културата, докато предходната година това се е наблюдавало върху 7,2% от нивите с жито.

 

„Върху около 92,6% от площите с пшеница реколта 2018 е извършен добър сеитбооборот. През тази година 70,4%. от площите с пшеница са засети след окопни култури, докато през предходната година такова отглеждане се наблюдава върху 69,5%. В сеитбооборота на пшеница тази година са включени 2,7% угари“, отчитат експертите.