Няма да има промяна в цената на хляба в краткосрочен план, съобщи за Фермер.Бг Тодор Няголов - председател на Регионалния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в Добрич. В момента цената на килограм хляб е от 88 ст. до 1 лв., като масово се продава по 90 - 95 ст. За стандартните разфасовки от по 700 гр., цената е от 55 ст. до 70 ст.

В дългосрочен план обаче се очаква повишаване на тези цени, но още е твърде рано да се прогонзира с колко. Потребителите могат да са сигурни, че до края на август ще купуват насъщния на сегашните му цени. Към момента е трудно да се предвиди какви корекции ще се наложат най-вече заради качеството на пшеницата, а оттам и на брашното. При сегашните обстоятелства, продиктувани от неблагоприятните кламитични условия е ясно, че добивите ще са по-ниски, а качеството - по-лошо. На места се очаква и по-добра реколта с по-високи показатели, което неминуемо обаче ще вдигне цената на зърното.

Като цяло ощетени ще бъдат не само потребителите, но и производителите на хляб, "защото ние ще оберем негативите от повишаването на цените", коментира още Няголов. Енергийните източници също са функция от определящо значение. Повишаването на цената на газа с 24 - 25% е много сериозно. Това ще се отрази върху цените и на останалите консумативи: ток, вода, мая. Това безспорно също ще полияе върху ценообразуването на насъщния, но на по-късен етап. Предвид голямата конкуренция, всеки хлебопроизводител задържа цените засега. "Не е нормално да правим корекция на цената на хляба на всеки 20 дни", каза още Тодор Няголов. Това диктува пазарът в момента.

Цената на брашното сега е от 440 до 500 лв. на тон, в зависимост от качеството му и клиентелата на мелниците - някои могат да си позволят по-ниска цена, заради големите обороти и потребление. Що се отнася до ниските продажни цени на хляба в големите търговски вериги, то е защото производителите биват изнудвани. "Само и само да присъства продукцията му в даден голям магазин, хлебарят е длъжен 2 или 3 пъти в месеца да продава на цени под себестойността й", споделя още Няголов.

Още едно нещо продава хляба на българския пазар и това е формата му, твърди браншовикът. Когато хлябът е приготвен от обикновено чисто брашно, без примеси и добавки, формата му е неправилна. Той дава за пример някои страни от ЕС, където тъмнияте самуни са напукани, с неправилна форма. Това било гаранция, че "няма никакви примеси, никакви Е-та и т.н." Докато у нас отпреди години се появили изисквания даже за размерите на хляба. Това налага обогатяване на тестото с различни компоненти и хранителни добавки, които му придават добър външен вид.

Още през февруари хлобопроизводителите поискаха да бъде въдеден държавен стандарт за истинския хляб, така както  за млякото. Трите основни вида масов хляб "Стара Загора", "Добруджа" и "Софийски" трябва да отговарят на задължителен регламент. "Този БДС ще бъде всеизвестен и всеки, който иска да яде хляб ще знае, че той включва само брашно, мая, сол и вода - основните суровини за чистия хляб", каза още Няголов. Всички останали самуни и тестени произведения с търговски вид, хранителни добавки, химични елементи и т.н. да нямат правото да носят името "хляб", настояват още пекарите. В Регионалният съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в Добрич членуват 35 души.