Целта пред родното зърнопроизводство е достигането на нивата от 1989-а година, а именно - 7-8 млн.тона зърно

Независимо от засилващия се инвестиционен интерес към земеделските стоки във високо развитите икономики (инвестициите в селското стопанство в САЩ от 15 млрд. долара преди 5-6 г. нарастват на 150 млрд. през 2008 г !!!), поради ускоряващия се ръст на населението и неравномерно разпределение на доходите, недостигът на храни в света продължава да расте. Увеличаването на населението е в пъти по-голямо от ръста на производството на хранителни продукти. За първи път световна икономическа криза протича при растящи цени на хранителните продукти и съвпада със засилваща се продоволствена криза.

В тези усложнени условия на световната икономическа криза, която съвсем осезателно засегна икономиката и на България, е важно да се изясни и обоснове политиката на държавата по отношение на зърненото производство, което е стратегически отрасъл за страната. Намаляването на производството на почти всички земеделски продукти в течение на повече от две десетилетия, рязкото съкращаване на аграрния износ на основни позиции от експортната листа на страната и увеличението на вноса на продоволствени продукти за задоволяване на вътрешните потребности води до проблеми за осигуряване на продоволствената сигурност на страната и голям дефицит по търговския и платежен баланс. При тези условия е изключително важно добре да се познава и управлява производството на зърно в България. Като цяло производството на зърно през последните години намаля в по-малка степен от повечето земеделски продукти ( овощни, лозя, зеленчуци ), но така или иначе до 2003 г. се наблюдава непрекъснато намаление при всички зърнени култури при база 1989 година.

Производство на зърно в България по периоди (тона)

Динамика при производството на зърно (база 1989г.)

В национален, а и в световен мащаб зърното се явява продукт с по-малки колебания в равнището на консумация, респ. на производство. Това определя и по-устойчивото му търсене на световния пазар. В такава ситуация е важно да се намерят лостове за преодоляване на негативните тенденции, които, макар и по-слабо изразени, съпътстват и производството на зърно в България и през последните години.

През целия период след 1989 г., в т.ч. последните години, зърнените култури заемат 35-38% от използваната земеделска площ, което е малко над дела на т.нар. постоянно затревени площи. Само пшеницата достига 20%. Рязкото намаление на производството на животински продукти доведе и до намаление потребността от концентриран фураж, респективно и на  фуражна пшеница. Производството на пшеница в периода на прехода се повлия в по-малка степен от негативните тенденции, характерни за земеделието като цяло, а също и за зърнените като цяло. Тя е култура, която и в най-неблагоприятните за земеделието години запазва относително постоянно, слабо намаляващо равнище на площите (таблица. 2). По-неблагоприятно е изменението на средните добиви, които към 1996 г. достигат своя минимум, след което се задържат на равнището от 1992-1995 г. и все още са под равнището от 1989 година. Причините за тази негативно промяна са свързани с използването на остаряла селскостопанска техника, недостатъчното торене и растителна защита, характерно за периода до 1997-1998 г. Намалението на средните добиви при пшеницата е значително по-малко от това при по-интензивните култури (овощни, лозя, зеленчуци). Колебанията по години са също по-слабо изразени, тъй като тази култура е в по-малка зависимост от неблагоприятните климатични условия, сравнени с редица други, в т.ч. и някои зърнени (царевица). Това я прави култура с по-нисък риск и е един от факторите, който мотивира земеделските производители да засяват достатъчно площи.

За периода от 1989 г. и особено последните десетина години България се утвърди като голям износител на пшеница. По-новите тенденции в световното търсене на зърно и фактът, че зърнените, в т.ч. пшеницата, се явяват първа по значение позиция на българския аграрен износ налагат положителни промени на качеството и конкурентоспособността на производството. Последните години е налице модернизиране на зърненото производство в много райони на страната, наличните почвено-климатични условия са благоприятни за повечето зърнени култури, в т.ч. пшеницата, зърното се произвежда в едри производствени единици. Промени са необходими в по-стриктното спазване на технологията на културата и частично в сортовата структура.

При втората по значение зърнена култура - царевицата има много по-неблагоприятн процеси  както за площите, така и при производството. За период от 20 години засетите площи, особено в отделни години, намаляха почти два пъти, като намалението е най-силно изразено към 2001-2002 г. Освен факторите, които се отразиха силно отрицателно на цялото земеделие, при царевицата има и специфични такива. Основното предназначение  на царевицата е за фуражно зърно. Катастрофалният спад на броя на животните и производството в свиневъдството, говедовъдството, овцевъдството и през част от преходния период и в птицевъдството намали потребностите от фуражно зърно и се отрази върху производството на царевица, ечемик и други зърнени.

При царевицата съществено влияние оказаха негативните промени в напоителната система и свеждането на поливните площи до недопустим минимум. Това доведе до свиване на   засадените с царевица площи и рязко намаление на добивите. До 2000 г. те непрекъснато намаляват, а колебанията по години са в диапазона от 142 кг до 492 кг през 1991 г. Производството на царевица при неполивни условия е много по-зависимо от неблагоприятните климатични условия.

Промяната във формата на собственост и стопанисване на земята оказват върху царевицата противоречиво влияние. От една страна, действат всички неблагоприятни фактори, характерни за земеделието като цяло. От друга страна, голяма част от производството на царевица се съсредоточи в по-дребни стопанства за задоволяване потребностите на собственото животновъдство. При тези условия се подобряват някои от елементите на агротехниката на културата, макар че като цяло равнището на механизация на производствения процес е значително по-ниско. Независимо от негативните промени при тази култура, реализираното производство задоволява вътрешните потребности при ниско равнище на производство на животински продукти, особено драстичният спад в свиневъдството. За последните 8-10 години нараства износа на царевично зърно.

Относителният му дял се колебае в много широки граници - от 6-8% до  20-30%. Корелацията между износа и производството е слабо изразена. Очертава се относително постоянен износ, около 200-250 хил. т, като често и в години с малко производство износът е около това равнище. Той е насочен предимно към Турция, Сирия, Либия, а също и страни от ЕС - Испания, Италия, Португалия, Кипър, Германия.

Настъпилите промени при ечемика

в площите, средните добиви и производството са близки по характер до същите при царевицата. За почти двадесетгодишен период се наблюдава намаление и на трите показателя по-силно изразено до 2000-2002 г. След този период започва бавно увеличение на средните добиви, които достигат до 80% от равнището през 1989 г. Изменението на площите и средните добиви протичаха почти съгласувано и като резултат производството към 1996-2000 г. намалява два пъти спрямо равнището през 1989 г. (800 хил. т при 1 600 хил. т през 1989 г.). При ечемика също освен факторите, които като цяло доведоха до рязко намаление на производството в земеделието, решаващо влияние оказа намалението на потребностите от концентриран фураж за българското животновъдство.

Аналогични промени настъпиха и при други зърнени култури с малък относителен дял (ръж, овес, тритикале). Като цяло производството на зърно намаля значително, но не мина границата на критичния минимум и не се наложи вътрешните потребности да се задоволяват от внос, а се реализира и значителен износ, особено на пшеница.

Комплексната оценка на проявилите се тенденции в производството на зърно общо и по видове при отчитане на ситуацията в страната и възможностите за износ позволява да се направят обобщения в няколко основни направления:

► Настъпилите промени за последните двадесет години са негативни, без да се достига да критично състояние на зърненото производство.

► Средното равнище на производство е достатъчно за задоволяване на вътрешните потребности, но при много ниско равнище на производство и потребление на животински продукти. Съществува резерв при възможностите за производство на зърно и за разширяване на производството.

► Производството на зърно и особено на пшеница е гръбнакът на българското земеделие и в голяма степен на българския аграрен износ, като пшеницата е най-значимата негова позиция.

► Комплексното отчитане на проявилите се изменения в производството, потреблението и износа на зърно показва, че е необходимо да се запазят площите на настоящето равнище за пшеницата, да се разширят същите при ечемика и царевицата и някои други зърнени култури и се повишат добивите при всички зърнени на база подобряване на агротехниката.

► Очертаващата се тенденция на разширяване износа на пшеница и очакваното подобрение на жизнения стандарт на населението в страната налагат промени в няколко направления: подобряване качеството на хлебното зърно; увеличаване производството на фуражно зърно, необходимо за разширяване на производството на животински продукти.

► Зърнените култури имат решаващо значение за производствената сигурност на страната, включително и за повишаване на производството на животински продукти. Заемат първо място по относителния дял на аграрния износ.

Перспективи за развитие на зърненото производство

В  групата на зърнените култури могат да настъпят динамични промени в степента на интензификация на производството (равнище на средните добиви, усъвършенстване на агротехниката) и в структурата (повишаване на дела на ръж, ечемик, овес, тритикале).

Желаната перспектива за зърненото производство е достигане поне на равнището от 1989 г., като се осигури около 7-8 млн. т. зърно годишно. 

Прогноза за производство на зърно към 2013 г.