Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Три проблема пред младите фермери от ЕС

Коментар на Марио Милушев, директор в Главна дирекция „Земеделие” на ЕК за Фермер.БГ

Три проблема пред младите фермери от ЕС
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
Оператор: Валери Цветанов
Три са основните проблеми, които стоят пред младите фермери от Европейския съюз. Това са достъпа до земя, достъпа до финансиране и достъпа до съветнически услуги, образования и най-общо казано до информация, коментира Марио Милушев, директор в Главна дирекция „Земеделие” на Европейската комисия, в интервю за Фермер.БГ.
 
 
- Как бихте оценили проблемите, които имат младите фермери в България, а и в Европейския съюз като цяло?
- Мога да говоря повече за фермерите от Европейския съюз. До голяма степен проблемите са релевантни и за България, като основните са достъпа до земя, достъпа до финансиране и достъпа до съветнически услуги, образования и най-общо казано до информация. Това са трите основни проблема, които ние сме идентифицирали. Разбира се, в отделните страни-членки могат да съществуват и малко повече различни акценти. Например в България стана дума за достъпа до технологии. Ние също смятаме, че е проблем, но не го слагаме толкова напред, колкото на Форума на младите беше акцентирано върху него.
 
- Стана ясно, че младите фермери трябва да бъдат стимулирани, но къде трябва да бъдат насочени тези те – да се увеличат финансовите инструменти или пък да се запазят, но интензитетът да се повиши?
- В Европейската комисия (ЕК) работим и в двете насоки. С миналата реформа от 2012-2013 г. се въведе инструмента в директните плащания, който се оказа доста сполучлив. И също така грантовата помощ за установяване на млади фермери във Втори стълб, плюс инвестициите. Във всички тези три насоки ние мислим, че може да се върви още по-напред. И в Първи стълб смятам да запазим заплащанията и да видим как могат да се увеличат. Смятаме, че грантът за плащане във Втори стълб може да се увеличи, като мислим от сегашните 70 хил. на 100 хил. евро. Разбира се, всяка държава членка ще определя, в зависимост от условията в съответната страна, колко ще бъде прагът, но това е максимумът, който ще залегне в регламента.
 
 
Също така мислим и за по-голяма грантова част за младите фермери при инвестициите. От друга страна си задаваме въпроса как можем да помогнем в областите, които не могат да се регулират на европейско равнище. Това са аспекти като наследствено право, данъчно законодателство, които са различни в различните страни-членки. Но това, което ЕК най-вероятно обсъждаме да предложим, е да има стратегия в бъдещия план за ОСП, в която да се анализират тези аспекти от държавите членки и съответно всяка една от тях да вземе мерки, за да помогне навлизането на младите фермери в бизнеса.
 
- Кои бяха слабите страни в ОСП?
- Имаше много голямо обществено запитване миналата година. Съвсем накратко резултатите от него са, че първо политиката е доста бюрократизирана и много сложна, затова и ние вървим към нейното опростяване. Оттам идва и идеята за новия модел за приложение в бъдеще. Вторият проблем, който беше идентифициран бе свързан с агроекологичните мерки, специално зеленото плащане в Първи стълб. Това е една област, в която и гражданите, и фермерите смятат, че трябва да се направи повече. За първи път при запитването миналата година по-голямата част от фермерите смятат, че ОСП трябва да прави повече в областта на околната среда.  Другият аспект е свързан с цялото динамично развитие в света, е свързан с иновациите и новите технологии, които започват масово да навлизат и в селското стопанство. ЕК се стреми да направи повече и в тази област. Това са трите основни аспекта, на които бих се спрял, макар че има и още.
 
- До каква степен и каква роля играят иновациите в земеделието и бихте ли дали примери от различни страни, които могат да послужат като добра практика у нас?
- Например спътниковото наблюдение, което може да облекчи изключително много работата на одитните служби, тъй като един парцел с голяма точност ще може да се види от спътника. В бъдеще, може би, няма да има необходимост да се правят проверките на място. Това е нещо, което много може да помогне. Друг пример идва от Естония, там 10% от фермите са интелигентни. Това значи, че там може от разстояние да се управлява обработката на земеделската земя, може в реално време да се наблюдават различните характеристики и по интелигентен начин да се работи и в областта на наторяването, и в областта на напояването, така че да се постигат резултати и да не се прекалява в една или друга посока.
 
- В каква посока трябва да върви сектора и как го виждате след 10 години?
- След 10 години първото, което смятам, че трябва да има е повече млади фермери. Второ смятам, че трябва да има по-голяма иновация. Трето – по-голяма синергия между екологичната политика и политиката на климата и селското стопанство. И ако питате специално за нашата политика, трябва да направим така, че тя да помага на фермерите и да помага на развитието на селското стопанство да върви в правилната посока – чисти храни, чиста околна среда и да бъде възможно по-опростено.
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Интензитетът на инвестициите по Втори стълб да достигне 75%?
 

Ще кандидатствате ли с проект по мярка 9 от ПРСР?

news