Основната промяна, която се вижда от комюникето и се предлага от комисията, са т.нар. стратегически планове, които всяка една страна-членка трябва да изготви. Така председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова коментира пред Фермер.БГ насоките, които Европейската комисия (ЕК) представи преди дни относно новата Обща селскостопанска политика (ОСП). 
 
 
Към момента в ОСП има два стълба – директни плащания и Програма за развитие на селските райони (ПРСР) и те се прилагат – задължителни директни плащания, доброволни мерки по ПРСР.
 
„Това, което се предлага сега, е запазване на тези два стълба, но в същото време се търси една по-голяма резултатност от подпомагането. И затова ЕК предлага страните-членки да могат не да прилагат всичко, така както е записано, а от двата стълба да приемат интервенции в своите стратегически планове, които най-добре да прилягат на съответната страна, на фермерите и на структурата на земеделието. Това не означава, че на държавите членки се дава възможност да определят политиката като такава“, обясни Боянова. 
 
Тя подчерта, че всичко ще бъде написано в базовите регламенти, но стратегическите планове ще могат да вземат от тези предварително определени инструменти и цели, които също са на европейско ниво. 
 
 
„Тук идеята е по прилагането да се даде възможност да се избират мерките и интервенциите.  Възникна въпросът и неслучайно по време на обсъждането, което се проведе веднага след представянето в Европейския парламент, депутатите попитаха комисаря Фил Хоган кой ще ги контролира, защото тези планове се предлага първо да се одобряват от комисията, след което ако не се постигат резултати, се пита какво ще следва? Кой ще плаща сметката? Това е нещо, което тепърва ще подлежи на дискусия. Като идея е добре да има повече резултатност“, отбеляза Боянова. 
 
Според нея друг ключов момент и то специално за България е, че ще има еднакво плащане. Нещо, което българските стопани винаги са искали. 
 
В комюникето има едно изречение, което казва, че трябва да бъде намалена разликата в подпомагането по ОСП между оста Изток-Запад, стари-нови, богати-бедни. Но специално по-конкретни детайли какво ще означава това комисарят каза, че ще бъде въпрос на финансовата рамка“, добави експертът. 
 
Друг момент, който ще подлежи на дискусия едва, когато бъде ясна финансовата рамка, е въпросът със съфинансирането.  
„В първоначално изтеклия вариант на комюникето имаше изречение, в което  се казваше, че съфинансиране на директните плащания не е добре да има, но в официалния вариант това изречение отпадна“, каза Боянова.  
 
 
Новост в насоките е и предложението страните-членки да могат да правят микс от различните мерки и директни зелени плащания. 
„До момента имахме такива в директните плащания по Първи стълб и в ПРСР – доброволни зелени дейности – като агроекология и т.н. Сега се предлага страните-членки да могат да правят един микс и в него да има най-доброто, което би подхождало за конкретната страна, за да могат да се постигнат обаче приоритети на ниво ЕС. Тук ще бъде трудността, която аз виждам“, коментира председателят на Института за агростратегии и иновации. 
 
 
Според нея нещо, което вероятно ще се появи с финансовата рамка е резервът при управление на кризи. А освен това в официалното комюнике се споменава думата genuine  - реален фермер, като досега се говореше за активни фермери. 
Боянова счита, че едва сега предстои да се дефинира този термин и да се определи кой е реалният фермер в Европа.
Ясно и категорично, а и неоспоримо е посоченото от ЕК, че иновациите и изследователската дейност са с изключително важна роля. И ще трябва да бъде подпомагано навлизането на иновациите. 
 
„Нашата задача оттук насетне е да направим добре нашия анализ и когато се стигне до дебатите, ние да сме възможно най-адекватни по тези първоначални виждания на комисията, защото това комюнике задава курса, по който да се развива дебата оттук насетне. Много е трудно да се прави политиката, без да сме наясно с финансовата рамка. За съжаление и комисар Хоган каза, че към настоящия момент темата с финансите няма как да бъде дискутирана“, коментира Боянова. 
 
 
Именно заради това поне до месец май, според нея, ще бъде много трудно да се дебатира, но пък след това ще остане много малко време, счита експертът. Боянова отбеляза, че на ниво ЕС тези промени не звучат драматично и реформаторско. 
 
„Но за нас като страна-членка аз смятам, че ще си бъде като реформа. Ние трябва да таргетираме много добре това, което искаме, за да можем да го заложим още сега, докато се пишат базовите регламенти и след това да можем да го изпълняваме. Така че работата действително се очертава много и за съжаление в много кратки срокове“, заключи Боянова.