Потомственият пчелар Радостин Николов се е насочил към семейния бизнес преди повече от 20 години. Целта на младя мъж е да направи стопанството печелившо и рентабилно. 
 
Затова практикува подвижно пчеларство и се грижи за 200 пчелни семейства по склоновете на Североизточна Стара планина, между Дюлинския и Айтоския проход. Преди няколко години Радостин получил сертификат за биологично производство. 
 
Сега обаче е обезверен. „Не виждам как ще развиваме биологично пчеларство. Нещо се случва със сертифициращите фирми, как да вярваме”, не крие притесненията си младият стопанин. 
 
По думите му през настоящата година дори няма пазар за биологичен мед. „Имам колеги, на които застоява биомед от акация и липа. Разбирате, че това е биологично чиста сертифицирана продукция, която стои непродадена”, допълва Радостин и пояснява: „Цената на биомеда почти се срина до цената на стандартния мед. Губи се ефектът от това да си биологично сертифициран и да притежаваш този документ”. 
 
Снимка: автора
 
Кошерите на подвижния пчелин се разполагат в гористата местност на Дивечовъдна станция „Шерба”. За да имат по-пълноценна паша пчелите, платформите се местят според цъфтежа на културите. Така вадят шест и повече вида мед, сред които букет от горски цветя и билки, акация, липа, кориандър, лавандула, магарешки бодил и др. 
 
През настоящата пролет развитието на пчелните семейства започна по-рано от обичайното, разказва още Радостин. Ниските температури до момента не са опасни за пчелите, но ако рязко и продължително паднат под нулата, това може да се отрази върху семействата. 
 
„Очертава се акацията да цъфне с 20 дни по-рано, така че ще трябва бързо да се подготвим. Овошките в нашия регион почти прецъфтяха, джанките вече минаха, сега в гората са цъфнали основно цветя и билки. Започват да цъфтят диви круши и диви череши”, разяснява Радостин. 
 
Снимка: pixabay.com
 
Младият стопанин реализира продукцията си основно по фермерски пазари в големите градове. Разчита на прекия контакт с потребителя, който през последните години се научи да цени чистата храна. Въпреки това тенденциите не са добри, пазарът все повече се свива, особено за биопродукцията.
 
Спасение за пчелина се оказва възможността да предлагат мед на туристи от чужбина. Оказва се, че гостите от европейските държави не само оценяват, но и целенасочено търсят натуралния продукт.