По официални данни на ООН 1,1 млрд. души в света работят в селското стопанство и всичко, свързано с произвеждане на храна. От тях обаче, между 300 млн. и 500 млн. души са само платени работници.
 
 
Което означава, че голяма част от останалите участници в този процес, са хора, които нито имат трудови договори, нито имат каквато и да била защита. Това каза в разговор с Фермер.БГ зам.-председателят на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) и вицепрезидент на Европейска федерация на синдикатите от хранителната промишленост, земеделието и туризма (ЕФФАТ) Валентина Васильонова. 
Един от проблемите, върху които се фокусира федерацията е защитата на правата на работещите в земеделието жени. 
 
„Ако оставим настрана света и в Европа жените, които работят в земеделието изпълняват неквалифицирана работа, тежък физически труд, изложени са на всякакви рискове от досег с препарати, машини. Т.е. условията на труд предполагат различни видове заболявания. Отделно пък са по-ниско платени от мъжете, което е факт в почти всички сфери. 
 
У нас разликата в заплащането между мъжете и жените е 14 процента, което ни поставя на сравнително средно ниво в Европа. А това води и до по-ниски пенсии за жените“, отбеляза Васильонова. 
 
 
По думите й специално за България рисковете за жените, които живеят в селски райони, имат допълнителни неравнопоставености като това, че нямат достъп до социална инфраструктура като детски градини или като транспортни средства. 
 
„Хигиената на работното място, особено в земеделието, също е проблем, към който искаме да насочим вниманието на обществото и институциите. Ние, като синдикати, се опитваме да промени това и следим активно тази тема. 
Една от възможностите това да се промени като се повишава тяхната осъзнатост“, добавя синдикалистката. 
 
Въпреки че статистиката показва, че българските жени са по-квалифицирани, по-образовани, по-високо мотивирани да участват в трудовия процес и работят усилено за ръководни постове, има един т.нар. стъклен таван, разказва Васильонова, и поради нагласи, традиции и т.н. в обществото те не успяват да надскочат този таван и остават на вино изпълнители или ръководители на звена. 
 
 
„Не че няма, защото Фермер.БГ постоянно представя такива жени лидери. Но в общата картина жените остават по-подценени във възможността им в кариерно развитие. 
Все още голяма част от неквалифицирания труд в земеделието се изпълнява от жени“, добавя Васильонова.
 
Заетостта в земеделието в България преди `89 г. е била над 1 млн. души. 
 
„При големите миграционни процеси от България към европейските страни, много българки, които бяха с висока квалификация в земеделието – дали зооинженери, агрономи, заминаха навън. 
Едните започнаха работа като гледачки и т.н, а другата част работят в земеделието на съответната страна“, разказва Васильонова. 
 
Осведомеността на работещите за безопасността на труда е друга посока, в която синдикатите работят. 
 
„Една от кампаниите ни на европейско ниво е насочена срещу антимикробиалните агенти. Това са всички онези торове, препарати, с които се обработва земята и растенията. И хората след това, независимо колко време минало от обработката, отидат да плевят или да прибират реколтата, те са пряко изложени на последващо разлагане и излъчване на тази агенти. Ако те нямат защитно облекло или не им се осигурява от работодателя, е напълно възможно да развият някоя болест и то фатална. Работодателите трябва да осигуряват и провилактични прегледи на работниците изложени на подобен риск“, обясни Васильонова.  
 
Каква е ситуацията в България?
 
„Като оставим, че у нас е много добре развито производството на житни култури, където има по-малка нужда от ръчен труд, има и доста стопанства, в които се използва работна ръка. Това обикновено са сезонни работници. Но има такива, които са наети по устна договорка, често пъти за много мизерно заплащане. Говорим много, че няма работна ръка. 
 
 
Няма как да има, при положение, че нещата не са достатъчно уредени между синдикати и работодатели. Голяма част от тези работници не са организирани в синдикати и това е сериозен минус, защото синдикатите им помагат в това да знаят правилата, правата и въобще условията на труда“, коментира специалистът. 
 
Всичко това е разписано в българското законодателство,добави тя, но хората не го знаят и не си дават труд да го научат. 
 
„Има и предприятия, в които се допускат нарушения по отношение на предпазните средства, по отношение на работното облекло. 
Работейки в селското стопанство, най-малкото след това тежкия труд, трябва да имаш възможност да се рехабилитираш“, обясни Васильонова. 
 
По думите й мускулно-скелетните заболявания са един от най-сериозните проблеми в земеделието в България. Причината за това е извършването на непрекъснати едни и същи движения, в поза, която е непревична за тялото. 
 
„Оттам идват и последващите артрози, изкривявания на гръбнака и това пък за обществото са допълнителна тежест като лечение. Ако се инвестира в превенция, в която се включва и промяна на мисленето, промяна на нагласата, повече информираност, заедно с инструментите на законодателството, последиците ще са по-малко“, счита Васильонова.