x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Ще създадем ли правен казус с преходната национална помощ след 2020 г.?

В разгара на дебатите за новата ОСП България настоява да продължи прилагането на преходната национална помощ

Ще създадем ли правен казус с преходната национална помощ след 2020 г.?
Автор: Биляна Панчева, Фермер.БГ
В разгара на дебатите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) България настоява да продължи прилагането на преходната национална помощ. Какво обаче представлява тази помощ и какви са вариантите за прилагането й? 
 
Малко история 
 
През 2007 г., когато България се присъединява към Европейския съюз, тя влиза в бюджета на Общността, защото за нея трябва да се отделят средства по Първи и Втори стълб на ОСП. За разлика от средствата по втори стълб, парите за директните плащания е определено да се отпускат поетапно на годишна база.
 
Това е една от причините и някои от земеделските производителите днес да считат, че не са равнопоставени и са няколко обиколки зад западните си колеги. 
 
 
В чл. 121 на вече отменения Регламент 73/2009 г.  се казва, че в България и Румъния директните плащания се въвеждат в съответствие със следния график на нарастване, изразено в проценти от прилаганото към съответната година равнище на тези плащания в държавите-членки, различни от новоприетите. 
 
- 35% през 2009 г. 
- 40% през 2010 г.
- 50% през 2011 г. 
- 60% през 2012 г.
- 70% през 2013 г.
- 80% през 2014 г.
- 90% през 2015 г.
- 100% през 2016 г. 
 
Това са парите, които Европа ни е отпускала като директни плащания през годините до 2016 г. Това е една от причините и някои от земеделските производителите днес да считат, че не са равнопоставени и са няколко обиколки зад западните си колеги. 
 
През 2016 г. и през следващите прилагането отива на 100%. Реално бюджетът на България е бил малко над 814 млн. евро на година за директни плащания, но Европа за всяка една година до 2016 г. е отпускала на България само определен процент. Така например  през 2009 г. нашата страна е получила само 35% от тези пари т.е. малко над 285 млн. евро. 
 
За да има обаче равнопоставеност между старите и новите страни-членки, в законодателството е посочено, че тези европейски пари могат да бъдат допълвани с национални средства (по решение на страната), но не повече от определен процент. 
 
 
Според разписаното в регалемнта за директните плащания - Регламент 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., чл. 37, ал. 2, преходна национална помощ може да бъде предоставена на земеделски стопани в секторите, по отношение на които през 2013 г. е била предоставена такава помощ, а конкретно за България и Румъния — допълнителни национални директни плащания.
 
Преходната национална помощ преповтаря (ПНП) допълнителните национални директни плащания. Условията за предоставяне на ПНП трябва да са идентични с тези, които са били разрешени през 2013 г. 
 
Т.е. каквото е давано през въпросната година и при каквито условия е правено това тогава, при същите условия и за същите неща трябва да се дават от 2015 г. до 2020 г., като ПНП прогресивно ще намалява – от 75% от даденото през 2013 г. за 2015 г. до 50% от даденото през 2013 г. за 2021 г.:
 
- 75% през 2015 г.,
- 70% през 2016 г.,
- 65% през 2017 г.,
- 60% през 2018 г.,
- 55% през 2019 г.,
- 50% през 2020 г.
 
През 2013 г. сме поискали Европа да ни разреши да прилагаме следните схеми за допълнителни национални директни плащания: 
 
 
Общата сума е  310 525 174 лв. 
 
Реално от 2014 г. България под формата на ПНП прилага три от поисканите през 2013 г. схеми - Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (НДЖ 1), Схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството (НДЖ3) и Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ). 
 
Според данни на агроминистерството, предоставени на Фермер.БГ, от 2014 г. до днешна дата са оторизирани следните суми по схемите: 
 

*Към днешна дата е изплатен първи транш по схемите за преходна помощ за Кампания 2018 г. Втори транш предстои през месец януари 2019 г. По ПНДТ не е извършено плащане към момента. Данните подлежат на проверки и допълнителни калкулации, уточняват от министерството. 
 
На колко бенефициенти са платени сумите всяка една година във всяка една от схемите?

 
През 2013 г. по Схемата за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) са изплатени пари на 69 487 бенефициенти, като след това тази схема спира да се прилага. 
 
Прави впечатление, че през първите две години броят на кандидатите по Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (НДЖ 1) е около 7 800, а през 2015 г. те вече са 5 972, а към 2017 г. са 5 370. 
 
Причината за това може да се търси в смяната на правилата за допустимост за получаване на средства по схемата. 
 
Петте схеми за преходна национална помощ се плащат на база Наредба № 2 от 21.02.2012 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Това е законодателството, което е действало към 2013 г., когато в Регламента се казва, че „спира часовника“.  
 
Според член 4 на наредбата, записан през 2012 г.,  право на подпомагане по схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните. Помощта по схемата за национални доплащания за говеда се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти към 28 февруари 2009 г.
 
Т.е. ако един стопанин към 28 февруари 2009 г. е имал 12 крави, през 2013 г. той може да няма нито една крава, но може да подаде заявление и получава пари за тези крави. Промяната на Наредба 2 се прави през 2014 г. 
 
Тогава член 4 се изменя по следния начин: Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните, и продължават да извършват земеделска дейност. 
 
Явно пресяването с това изменение е намалило и броя на кандидатите. Таванът на тази сума, определен според плащанията през 2013 г. е 64 129 710 лв. Без да отчитаме плащането за Кампания 2018 г., тъй като към моента то не е направено към всички кандидати, оторизираните пари през 2017 г. по тази схема са 41 463 325 лв. – 65% от парите, плащани през 2013 г., към  5 370 бенефициента. 
 
Ще създадем ли правен казус в новата ОСП?
 
Това е досега. Оттук нататък, след изтичането на този програмен период през 2020 г., е важно какво възнамерява да прави България по отношение на преходната национална помощ. 
 
 
На въпрос на Фермер.БГ „Каква е позицията на МЗХГ относно преходната национална помощ за периода 2021-2027 г.?“, от министерството получихме отговор: 
 
„В процеса на дискусии в различните формати на европейските институции, които са ангажирани в преговорния процес за ОСП след 2020 г., Министерство на земеделието, храните и горите е изразило позиция да се добави възможност за държавите членки да предоставят и национално подпомагане подобно на преходна национална помощ. Целта е да се поддържа стабилността в подкрепата на земеделските стопани и  да се предотврати значително намаление на помощта за секторите, за които са прилагани схеми за преходна национална помощ. Този тип подкрепа е бюджетно неутрална за ЕС и не изисква отделянето на общностен финансов ресурс. Тези схеми спомагат за решаване на специфични проблеми в България и осигуряват базова подкрепа на дохода на някои земеделски стопани в определени сегменти на земеделието, които не получават друг вид директна подкрепа“.
 
Тук ключова е думата „подобно“. Единственото подобно национално подпомагане,  което съществува в момента в правния мир, са държавните помощи, като за сектор „Земеделие“ има отделни правила. Т.е., ако искаме да даваме национална държавна помощ, такива правила вече има. 
 
В същото време нееднократно министърът на земеделието Румен Порожанов заявява, че България ще настоява за запазването на преходната национална помощ във вида, в който е сега. 
 
Това се разбира и от изказването му на неформалното заседание на Съвета на министрите във Виена, Австрия през септември, 2018 г., където министърът е цитиран от пресцентъра на агроведомството:  
 
„Министър Порожанов обърна внимание на запазване на възможността за прилагане на преходна национална помощ и след 2020 г., с цел поддържане стабилността в подкрепата на земеделските стопани. Прекратяването й би могло да доведе до фалити при част от земеделските стопани в България“.
 
Ако ПНП се запази във вида, в който е, тя трябва да продължи да спада до момента, в който ще стане 0 процента. Ако се запази намаляването с пет процента, това би трябвало да стане през 2030 г.
 
Ако помощта продължи да се прилага и след 2020 г. и се запази 5-процентното намаление  - 
 
- 45% – 2021 г. 
- 40% – 2022 г. 
- 35%  – 2023 г.
- 30%  – 2024 г.
- 25%  – 2025 г.
- 20% – 2026 г.
- 15% – 2027 г.
- 10% – 2028 г.
- 5% – 2029 г. 
- 0%  – 2030 г.
 
Един от основните принципи на ЕС е да има равнопоставеност, единен пазар и т.н. Преходната национална помощ в момента е отворена само за новите държави-членки и то тези, които са допълвали с национални доплащания своя пакет за директни плащания. 
 
Ако ние искаме подпомагането да е подобно на тази национална преходна помощ, първият въпрос е тя ще продължи ли да важи само за новите държави-членки или ще се дава и за останалите. 
 
Ако се дава и за тях, на каква референция ще става това? Защото на новите държави-членки е дадена на базата референция национални доплащания. На старите държави-членки няма на каква база да се стъпи. 
 
Ако предлагаме да важи за всички страни в ЕС, за да спазим общите принципи на Общността, трябва да се посочат конкретните схеми, правилата и условията, по които се прилагат. Това обаче е точно обратното на принципа на субсидираност, който ЕК предлага да се прилага в следващия програмен период. Според заложеното предложение на Комисията всяка държава-членка трябва да прецени от какво има нужда, да заложи приоритетите и целите си и да ги прецизира в стратегическия план. 
 
Т.е. не е ясно как в Регламента ще има една такава помощ, която да важи за всички
Ако пък се даде възможност на всяка държава да си реши каква да е тази национална помощ, тогава се отива на варианта с вече съществуващите държавни помощи, за които има разписани и съществуващи правила. 
Това може би е основната причина, поради която ние не срещаме подкрепа от страна на другите държави-членки за продължаването на прилагането на ПНП. 
 
Ако се стигне до този вариант, възниква евентуален проблем със сектор „Тютюн“. Причината е, че държавна помощ за този вид култура няма да бъде разрешена от Европа, смятат експерти. 
 
Ако това беше възможно, държавната помощ, която се отпускаше до 2009 г., щеше да бъде продължена като опция. 
 
След присъединяването на България към Общността, беше разрешен гратисен период от три години – до 2010 г., без опция за удължаване, поради политиката на ЕС, която не подкрепя производството и употребата на тютюн. 
 
И ако за всички останали държавната помощ може да бъде регистрирана, за тютюна ще бъде изключително трудно да се направи. Вариант е да се замени производството на тютюн с отглеждането на алтернативен вид култури. Каквато е първоначалната  идея на разрешаването на преходна национална помощ от държавните пари. 
 
Следете темата и на cap4us.fermer.bg
 
 
© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
Определиха ставката за овце-майки и кози-майки за преходна национална помощ
 

Пречи ли на работата във фермата лятното часово време?

news