В Националната програма по пчеларство за периода 2020–2022 са включени нови дейности за превенция на смъртността при пчелните семейства. Това каза Силвия Василева, директор на дирекция „Животновъдство“ към Министерството на земеделието, за  „Фокус“.
 
Основните причини за този проблем и мерките за разрешаването му са предмет на новите дейности по мярка Б „Борба срещу вароатозата“. В тази насока ще работят и мониторингът на хранителните запаси по мярка Г и мониторингът на наличните остатъци от пестициди в пчели от райони с интензивно земеделие по мярка Е. 
 
Експертът посочи и какви са измененията в условията на кандидатстване по новата програма. Увеличени са горните прагове за налични пчелни семейства, ако пчеларите кандидатстват по дейността за закупуване на прикачен инвентар за подвижно пчеларство. Техният брой трябва да е между 100 и 300. 
 
Има промяна и в допустимите пчелни семейства при закупуване на нови празни кошери, като горната граница нараства от 150 на 250 броя. За сметка на това отпада горната граница, ако пчеларите искат да закупят техническо оборудване за добив и първична обработка.
 
По четири от новите дейности допустими кандидати са сдружения на пчелари, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза. По този начин ще се засили ролята на неправителствения сектор за решаване на проблемите, убедена е Василева.
 
 
Тя подчерта, че пчеларството е единственият подсектор от Животновъдството, който има самостоятелна програма за финансиране. От 2008 г. до момента по нея са изплатени над 38 млн. лв., като усвояването на средствата е изключително високо – 80–90%.
 
Експертът припомни и другите възможности, от които могат да се възползват пчеларите. Те могат да кандидатстват по схема на държавна помощ за инвестиции в изграждане на търговски помещения и закупуване на оборудване. 
 
Пчеларите имат право и на помощи под формата на данъчни облекчения по схемата за акциза за газьола, както и по някои от мерките по ПРСР. Възможности им предоставя и кредитната схема към пчеларската програма, чрез която да реализират своите инвестиционни намерения.
 
Стопаните могат да кандидатстват и за държавна помощ в случай на природно бедствие и нанесени материални щети. При слаба реколта и наличие на финансов ресурс, те могат да получат и de minimis.
 
Данни на отдел „Агростатистика“ към Министерството на земеделието сочат, че към 1 октомври 2018 г. пчелните семейства наброяват 783 хиляди. Това е с 2,3% повече спрямо година по-рано.
 
Василева цитира предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), според които през 2018 г. страната ни е изнесла 10,7 хил. тона пчелен мед. Износът се изчислява на 69,8 млн. лв. Спрямо рекордната 2017 г. той намалява с 19,3% като количество, но пък е значително над нивата от 2015 г. и 2016 г. Най-големи почитатели на българския мед са Германия, Гърция и Полша.