Марин Сърмов е земеделски производител от Шумен. С овощарство се занимава от 2003 г., като първоначалното засяване прави през 2004 г. по САПАРД. Започва с 80 дка градина, а в момента стопанството му е около 600 дка. Гледа череши, кайсии, сливи, круши и ябълки.
 
 
Воден от съветите на експертите за прилагане на добри практики в земеделието, преди години Марин Сърмов решава да регистрира група производители. Четирима земеделци успяват да се сдружат и да работят като едно цяло. Към момента засетите площи на групата наброяват около 1000 дка. 
 
Противоречиви са обаче мненията за обединението на ниво група на производители. Преекспонирани ли са добрите практики и до какво реално води желанието за сдружаване? Как земеделците виждат мярка 9 и има ли тя нужния потенциал и капацитет да накара фермерите да се кооперират? Марин Сърмов разказва от първо лице за проблемите и предизвикателствата пред Фермер.БГ.
 
Колко високо стои летвата за сдружаването?
Когато един фермер реши да предприеме подобна стъпка, той се сблъсква с редица трудности. На първо място стои проблемът между хората и това дали те ще успеят да се кооперират. За да се намери форма на сдружаване, самите участници трябва да бъдат хора, които добре се познават и добре работят заедно. Много е трудно с непознати колеги да се намери обща форма на работа. Въпреки това ние успяхме да реализираме сдружаването, да регистрираме групата и да отговорим на условията. Това най-вече го направихме заради предстоящото откриване на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“, което не може да стартира вече 2 години.
 
Стана така, че ни представители на министерството ни представиха позитивите от сдружаването и ни насърчиха да го направим, за да може да участваме по мярката. Година и половина обаче след създаването на групата, отворен прием по мярката все още няма. Освен, че няма прием, периодът на съществуване на мярката е 5-годишен период. 
 
Предвид на това, че ние сме се регистрирали навреме, губим две от тези пет години. Отговорът на експертите е прост – в регламента е записано така и няма как това да бъде променено, което за мен значи, че някой няма волята да промени европейска директива, заради енергия, ресурс и т.н. А другата възможност е просто да се толерират организации, които са признати в последния момент.
 
Снимка: Личен архив
 
Сдружение или разделение?
В тези групи и организации имат възможност да участват производители на плодове, зеленчуци, мляко и т.н. На млекопроизводителите могат да бъдат признати оборотите на фирмите-участници в една група, които извършват посредническа дейност. Практиката сега е продукцията, която се пласира чрез организациите, да се фактурира изцяло от производителите.
 
Специално за фермерите в млечния сектор е предвидено оборотите на техните организации, които ще кандидатстват по мярка 9, да имат възможност да се доказват със сключване комисионни договори със стопаните. Така оборотът на организацията ще се изчислява на базата на директните продажби на производителите от които се изплаща на организацията единствено на комисионната такса – например 3-5% или 10%. 
 
При производителите на плодове и зеленчуци това не е възможно. Ние задължително трябва да продадем продукцията си на сдружението, което е регистрирано по ДДС, независимо, че някой от групата не е. Получава се така, че за да вземеш 8-9% субсидия, трябва да платиш 20% ДДС. Това лишава от икономическа обосновка мярка 9 за юридическите или физически лица, които не са регистрирани по ДДС, а те не са малко на брой.
 
Разходите?
За това време загубихме много време и направихме много разходи по администрация. Първо продаваме на сдружението, после на търговец - всичко това затруднява нашата дейност. Купихме касови апарати, водим счетоводство и накрая се оказва, че това е за нищо. Отново сме подведени, че ще се случи нещо, което ще стимули потребителите да се сдружават, а ефектът е обратен.
 
 
Мярка 9 по същество
Когато започна срещата за мярка 9, обръщението на представителите на МЗХГ и ДФЗ беше благодарност към нас, че сме се събрали и обединили, защото ние сме първите и едни от малкото хора, които са направили тази крачка. 
 
Според мен мярка 9 е направена по един несъвършен начин. Смятам, че всички трябва да са на равни начела, не да се толерира един сектор, а друг не. И второ - самата работа на едно сдружение трябва да бъде крайно опростена, за да могат хората да работят. Заедно с това не мисля, че трябва да има само една форма на субсидиране и толериране на тези организации. 
 
Смисълът от сдружаването е малките производители да се обединят, за да бъдат конкурентоспособни и да имат възможност заедно да отстояват позициите си пред търговци, конкуренция и т.н. Това е посоката, в която трябва да се работи и мисли. Към момента този вариант не е нито твърде атрактивен, нито твърде съвършен.