Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Росати, EAAP: Развъдната дейност идва едва след информационната

А на първо място стои идентификацията на животните, коментира генералният секретар на Европейската асоциация по животновъдни науки

Росати, EAAP: Развъдната дейност идва едва след информационната
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
На първо място стои идентификацията на животните, след това идва информационната дейност, с която да се определи качествата на животните и едва тогава може да се говори за развъдна дейност. Това каза Андреа Росати, генерален секретар на Европейската асоциация по животновъдни науки (EAAP) пред Фермер.БГ, по време на Националното изложение по животновъдство в Сливен 2018.
 
 
„Идентификацията на животните стои на първо място. Аз съм сигурен, че това вече се прави в България, защото сте страна-членка на ЕС, следователно сте задължени. След това обаче трябва да се направи система, с която да се определи производителността, количеството мляко и качеството на самите животни. Когато имате добра идентификационна система и съответно информационна база от данни, едва тогава може да се говори за развъдна дейност“, смята Росати.
 
По думите му през последните години страната ни развива успешен модел на развъдна дейност.
 
„Някои страни са по-напред, други по-назад в това отношение. Зад България се нареждат много държави, най-вече от Балканите – Сърбия, Македония, Черна Гора, Албания. Страната ви има много дадености, прекрасна земя и хора с опит и знания. Нужно е обаче да вървите стъпка по стъпка, без да прескачате нито едно стъпало. Развъдна дейност не може да се прави за 6 месеца“, добави той.
 
Росати изтъкна нуждата от това по-малки и неконкурентни на големия пазар страни, да се опитат да се наложат не с количество, а с качество на предлаганите суровини.
 
„Аз съм от Италия и слагам и нашата страна в това число. Ние не можем да се конкурираме по количество с държавите от Северна Европа. Необходимо е да се фокусираме върху качеството. Предлагането на много по-качествени продукти е това, което може да направи и България. Вземете един традиционен продукт какъвто е сиренето, например. Направете ясен протокол – какви породи животни се използват, конкретизирайте процеса на производство. Когато сте сигурни, че този протокол ви осигурява еднакво качество, ще имате продукт с относително качество, в необходимо количество. Оттам нататък всичко е маркетинг и то не само в България, но и на чуждия пазар“, обясни Росати. 
 
Експертът изнесе лекция по време на Международна конференция по животновъдство, част от националното изложение. Темата на неговото изследване бе ролята на редките породи животни в бъдещето на животновъдния сектор.
 
Той припомни защо генетиката е важна. 
 
„На първо място заради самите фермери. Освен това заради генетичното развитие. Различните видове задоволяват различни места от пазара, от което следва, че чрез генетиката можем да задоволим пазара. Заедно с това качеството на продуктите от селекцията на животните“, отбеляза той.
 
Андреа Росати акцентира на това, че видовете много лесно изчезват. 
 
„Видове се създават постоянно. Трябва да се има предвид, че ако някой вид изчезва, това е защото няма смисъл да се поддържа. Няма изисквания от страна на обществото. Същото е със старите видове – те изчезват, а нови се създават. Трябва обаче да се научим да предсказваме бъдещето. Когато говорим за генетика трябва да мислим какво ще се случи след 5-10 години и какво ще стане с това животно след този период. Трябва да предсказваме икономиката и околната среда. Има различни изследвания и проучвания, но най-общо след 30-40 години ще има по-голямо производство и дори всичко ще се увеличи почти два пъти повече отколкото се очаква, що се касае до производството на храна. През 2050 г. Азия ще нарасне с близо 4 милиарда. Това неминуемо означава, че трябва да сме наясно с местните видове, техните качества, производството на храна и разнообразието в сектора. Производството трябва да бъде хомогенно и най-вече трябва да работим за бъдещето“, каза в заключение експертът.
 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Животновъдният аукцион в Сливен да стане традиционен
 
Животните под селекция да подлежат на ДНК контрол
 
Почвообработка в действие с 60-годишен опит
22.06.2018 | 4837 прочитания
Почвообработка в действие с 60-годишен опит
Мадара АГРО показа как работят машините на компанията производител на селскостопанска техника

Ще кандидатствате ли с проект по мярка 9 от ПРСР?

news