„Моето лично мнение е, че ние прекалихме с рентите. Казвам това най-отговорно!” – заяви при среща със земеделски стопани Явор Гечев, председател на националния съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ) и разясни аргументите си.
В Добруджа рентите нямат абсолютно никаква конкуренция с останалите райони на страната. 
 
 
Собствениците на земя в Добричка област получават през последните години средно по 100 лв./дка. Има години и случаи, когато са изплащани по 120 лв./дка. В съседната Силистренска област минималният размер е 70 лв., а максималният – 95 лв./дка, рядко до 100 лв./дка. „Според мен това е вече малко пресилено. Ако има една лоша година, няма изплащане на тези ренти”, изтъкна Явор Гечев. По думите му в зърнопроизводството има едно наложено от практиката правило, според което парите, изкарани от декар площ, трябва да се разпределят горе-долу по равно между собственика и производителя. Първият обаче не носи никакъв риск, докато вторият – да. 
 
„Обичайно на пет години има една празна. Шест години вече няма такава, въпросът е не дали ще я има, а кога ще дойде лошата година”, подчерта Гечев и добави: „От тази гледна точка около 50% от това, което дава земята, трябва да се плати като рента. Защото няма ли баланс, нито собствениците ще са добре, нито производителите”. 
 
Вторият му аргумент е, че на практика парите по европейските програми вече са свършили. „Дали в следващия рамков период ще има пари за зърнопроизводство? Каквото и да стане, машините трябва да се обновяват. Как?”, пита още Явор Гечев. Според него земеделските кооперации трябва да имат резервен фонд, чрез който да успеят да балансират при лоша стопанска година и чрез който да могат да изплащат ренти. Заделянето на пари за този фонд обаче ще се отрази върху сумите за собствениците на земята. 
 
 
Какво се случва с ЕС и със земеделското подпомагане след 2020 г.? „Никой не знае. Регламентът няма да се гласува в този парламент,  а от следващия. Какво ще се случи тогава? Ако има плосък таван? Нали се сещате, че тогава рентите стават неплащаеми”, продължава с анализите Гечев. 
 
Ръководителят на една земеделска кооперация е изправен пред редица дилеми, които трябва да разреши. От една страна кооперативът е на собствениците. Съгласно сега действащият закон едно капиталово дружество, каквито са кооперациите, трябва да плаща дивидент. Но за да го плати, трябва да се намали рентата и така да реализира по-голяма печалба. „Реализирайки обаче по-голяма печалба, плаща по-висок данък върху нея. Съответно обаче, за да разпредели дивидент, плаща още 5% данък. Така 15% от средствата се изпаряват”, изчислява Явор Гечев и допълва, че за инвестиции на практика не остава. А без инвестиции нито едно земеделско стопанство няма да се развива успешно и да бъде рентабилно през следващите години. Това неминуемо пак рефлектира върху размера на рентите. 
 
Независимо от направените инвестиции и природните катаклизми, собствениците на земя си очакват дължимото. Фактор за високия размер на рентата се оказват и завишените площи с етерично-маслени култури в Добруджа. 
 
Вече се чуват искания за изплащане на по-високи суми там, където се сеят билки, независимо от сключените договори и клаузите в тях. Доколко тези настоявания почиват на реално основание, е друг въпрос.