Очертаващите се рекордни добиви от слънчоглед в България през тази година съвпадат с внушително производство и силна конкуренция в цялото Черноморие – от Украйна, Русия Румъния, Турция.
 
 
Като следствие, през последните седмици цените на слънчогледовото олио в региона се насочват застрашително към най-ниските си нива за последните близо десет години, което поставя и търговията на суровината под натиск, се казва в анализ на inteliagro.bg
 
В същото време, все по-благоприятна е пазарната среда при царевицата. В резултат от сушата в големи части от Европа, продължава да расте търсенето за внос в ЕС, на фона на много високи добиви и реколта в страната.
 
В ноемврийския си доклад USDA запазва глобалната пазарна конюнктура при зърното за 2018/19 г. – без съществени изменения в размера на очаквания спад на световните преходни запаси, както при пшеницата така и при царевицата (втора поредна година). Смут в данните за световното производство и потребление внесе Китай, който направи безпрецедентни преоценки на реколтите и търсенето при почти всички основни селскостопански суровини за периода от 2007 г. досега.
 
 
На този етап, обаче, силното завишаване на оценките за складираните количества зърно и соя в страната не оказва влияние върху пазарите и цените, тъй като се приема, че засяга единствено размера на вътрешното производство и потребление, но не и външнотърговската позиция на Китай на международните пазари (търсенето за внос). Икономическото противопоставяне на Китай и САЩ и стремежът на най-многолюдната страна да прекрати зависимостта си от вноса на селскостопански суровини все пак следва да се наблюдават внимателно в средно и дългосрочен план.
 
В фокуса на пазарите е и метеорологичната обстановка в Европа, където към районите засегнати от сушата през лятото, се добавят такива с оскъдни валежи през есента (включително България), което може да засегне за втора поредна година зърнената реколта на континента.
 

Пшеница

USDA прогнозира глобална реколта през пазарната 2018/19 г. от 734 млн. т – с 29 млн. т (4%) по-малко на годишна база. Като оставим настрана статистическите ревизии за Китай, оценките за останалите страни са влошени с 2 млн. т, спрямо доклада от октомври. Най-голяма роля за понижението има отново Австралия, където продължаващата суша стопи още 1 млн. т. от прогнозираното производство, изправяйки страната пред една от най-слабите реколти през този век.
 
Оценките за тазгодишната реколта в Украйна са влошени с 0,5 млн. т, а тези за Мароко и Пакистан с по близо 1 млн. т. Пазарната ситуация в Русия и ЕС остава без изменение, спрямо октомври – производство на съответно 70 и 138 млн. т. В сравнение с пазарната 2017/18 г., тези количества са респективно със 18% и 5% по-малки. Складираната пшеница в Казахстан към началото на ноември намалява с 12% на годишна база до 14 млн. т, по данни на UkrAgroConsult.
 
След незначителна корекция в прогнозата за световното потребление на пшеница, USDA оценява преходните запаси в края на текущата пазарна година на 267 млн. т – с 13 млн. т по-малко на годишна база. Изключвайки Китай, прогнозата за запасите е намалена с 1 млн. т, спрямо тази от октомври. Въпреки спада в абсолютните количества, съотношението запаси/потребление остава второто най-високо в историята – цели 36%.
 
 

Царевица

Безпрецедентна бе ревизията на Китайската статистика при царевицата – производството в страната за периода от 2007/08 пазарна година досега бе повишено с общо 266 млн. т (само за текущата пазарна година прогнозата бе завишена с над 30 млн. т). Хаосът в данните се допълва и от факта, че официалната китайска статистическа служба не публикува информация за потреблението и преходните запаси.
 
По този начин вносът в най-многолюдната страна в света остава единственият меродавен показател за състоянието на пазара. Според USDA, преоценяването на вътрешните производство и потребление няма да окаже влияние на вноса и позицията на Китай на международните пазари запазва статуквото си.
 
Световното производство на царевица (включвайки ревизията за Китай) през 2018/19 г. е прогнозирано на рекордните около 1,1 млрд. т – с 23 млн. т (2%) повече на годишна база. Глобалните количества, изключвайки Китай, остават без промяна, спрямо октомври, но се наблюдава разнопосочна динамика в редица от водещите пазарни играчи.
 
Добивите в САЩ продължават да се отдалечават от по-ранните рекордни прогнози, което води и до влошаване на оценките за реколтата там (372 млн. т) с 4 млн. т спрямо предходния месец. Въпреки това, тя вероятно ще остане сходна или малко по-висока от миналогодишната. Продължават да се влошават нагласите за производството на царевица в ЕС – 59,5 млн. т - с 1,5 млн. т по-ниско от октомврийския доклад и с близо 3 млн. т под миналогодишните количества.
 
Лошите данни за Общността идват отново от Германия и Полша. На този фон, прогнозите се подобряват за Украйна, Русия, Аржентина и Молдова. Ръстът в украинското производство на този етап се оценява на над 9 млн. т или близо 40% на годишна база. Въпреки позитивните новини от Русия, сушата в европейската част на страната ще понижи реколтата до около 10 млн. т, а износът от страната ще се свие близо три пъти до 1,7-2 млн. т.
 
USDA прогнозира също рекордно глобално потребление (включително преоценките за Китай) от 1,132 млрд. т – с 4% повече на годишна база. Изключвайки Китай, няма съществени изменения на основните пазари, в сравнение с доклада от октомври, включително се запазват оценките за търсенето в ЕС – 82,5 млн. т – с 6 млн. т повече на годишна база. Разтварянето по-широко на ножицата между производство и потребление в Общността носи поредно значително покачване на прогнозирания внос до 21 млн. т – с 1,5 млн. т повече от октомврийската прогноза и с 3,5 млн. т над данните за 2017/18 г. Това би било, с разлика, и рекорд за внесена царевица в ЕС.
 
С новите данни за Китай, USDA оценява запасите по света в края на 2018/19 г. на 308 млн. т – втори пореден годишен спад. Абсолютно количество те не са били толкова ниски от 2015/16 г., а като дял от глобалното производство (27%) – от 2014/15 г.
 
 

Маслодайни култури

С напредването на кампанията при слънчогледа в Черноморието, перспективите пред цените в региона стават все по-песимистични. През ноември USDA повиши очакваното производство в Русия с 500 хил. т, спрямо доклада през октомври, до 11,5 млн. т. Това е и с цели 1,14 млн. т (11%) повече от пазарната 2017/18 г. Към началото на октомври, складираният в стопанствата слънчоглед е близо 1,8 млн. т – с 12% повече от същия етап на 2017 г.  Това завишава и прогнозата за износа на слънчогледово олио със 100 хил. т до 2,2 млн. т.
 
Макар през този месец да няма съществено изменение в данните за Украйна, страната категорично отново налага натиск върху цените в региона. През първата половина на ноември, украинското нерафинирано слънчогледово олио поевтиня до най-ниското си ниво за последните близо десет години – предлагане на около 650 долара за тон (FOB). Производството на слънчоглед там се оценява 15 млн. т – 1,3 млн. т повече на годишна база и само с 200 хил. т под рекорда, постигнат през пазарната 2016/17 г.
 
През септември, едрите и средни преработватели в страната регистрираха най-високо производство на олио за този месец в историята – 422 хил. т по данни на UkrAgroConsult. Внушителните 5,6 млн. т олио за износ вероятно ще бъдат предложени на пазара от Украйна – с 260 хил. т повече спрямо 2017/18 г.
 
Средни FOB цени (USD, продава) на украинско нерафинирано слънчогледово олио (2008-2018 г.)
 
 
В Европейския съюз, високите добиви в Румъния и България ще преодолеят слабите резултати в Западна Европа, водейки до ръст в производството на слънчоглед от 100-150 хил. т на годишна база. 80-90 хил. т повече пък се очертава да бъде произведеното олио в Общността.
 
При рапицата и рапичното масло ситуацията за пазарната 2018/19 г. е малко или много изяснена. Сушата в големи части от Европа доведе до силен спад в реколтата – 12% на годишна база до 19,5 млн. т. С близо 0,5 млн. т пък по-малко ще е произведеното рапично масло в Общността – 9,6 млн. т. Глобалното производство на рапица спада с 4% (3 млн. т), в сравнение с 2017/18 г., до 71 млн. т.
 
Фокусът при културата обаче е в метеорологичните условия в Европа през есенните месеци и перспективите пред идната реколта. Към продължаващата суша в Германия и Полша се прибавят и недостатъчно валежи в значителни части от Франция и Югоизточна Европа (включително в България).
 
Това засяга развитието на рапицата, а за някои полета вече се налага презасяване или смяна на културата. На другия полюс са настроенията в Украйна, където валежи в почти цялата страна през октомври донесоха оптимизъм за реколта 2019 надделява. Засети са 1,02 млн. ха - най-много площи от 2011/12 г. насам и 15% повече от предварителните очаквания.
 
 

България

Оперативните данни на МЗХ сочат много силни резултати от приключилата наскоро жътва на пролетниците. Средните добиви от царевица са около 750-760 кг/дка – с 30% по-високи на годишна база. Заедно с лекото увеличение в площите, това води до реколта от малко над 3 млн. т.
 
Ако първоначалните данни се потвърдят, родните производители ще реализират едни от най-добрите си резултати в историята именно в период на засилено търсене на зърно за внос в Европа. Именно благоприятната пазарна среда спомага, въпреки значително по-обилната реколта, средните изкупни цени към първата седмица на ноември да са сходни с миналогодишните – 260 лв/т.
 
И докато при царевицата има няколко години, които конкурират настоящата кампания, то с близо 260 кг/дка (оперативни данни на МЗХ), при слънчогледа тя отбелязва убедителен рекорд. По-малкото засети площи възпрепятстват страната да запише и исторически връх в общото производство.
 
Очакванията са на този етап реколтата в България да възлезе на 1,8-1,9 млн. т. Високите резултатите водят до по-ниски средни изкупни цени – 520-530 лв/т към началото на ноември – спад с 5% на годишна база. Имайки предвид огромното предлагане в региона – Украйна, Русия, Румъния, и сривът в цените на слънчогледовото олио, перспективата пред цената на слънчогледа в България през идните месеци е негативна.
 
През тази есен са засети в страната 1,013 ха с пшеница – приблизително същият размер, както и през 2017 г. Продължава тенденцията на спад в площите с ечемик – с 2,5% през тази кампания до 97 хил. ха. След слабите резултати през миналата година, с близо 7% намаляват площите с рапица – 157 хил. ха.
 
Недостатъчните валежи от втората половина на лятото досега предизвикват притеснения за състоянието на есенниците в почти цялата страна, а редица полета с рапица и през тази кампания са проблемни. Освен в някои райони на Северна-централна България, валежи със селскостопанско значение не се очакват и през идните десетина дни, което увеличава рисковете от рязко понижение на температурите без снежна покривка и укрепнали посеви.
 
FOB цени на основни зърнени и маслодайни култури – 15.11.2018
 
Източник: Commodity3