Приключва прибирането на реколтата от пролетници, като при почти всички основни култури се наблюдава намаление на производството, показва анализ на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
 
 
Спадът се дължи на едновременното намаляване на реколтираните площи и на по-ниските средни добиви. Основната причина за тези два фактора е неблагоприятното време – ниските температури и продължителните дъждове през пролетта, и последвалото трайно засушаване от края на юни до ноември.
 
„Спадът на продукцията е в границите от 7,6% до 77%, като е най-значителен при градинския грах, соята и лена“, отчитат експертите на министерството.
 
Новата реколта от картофи тази година се оценява на 140 157 тона, като тя е със 17% под миналогодишната. При пипера спадът е с 8% до 43 251 тона, а при фасула – с 46% до 3 374 тона.
 
 
Производството на градински грах е едва 2 538 тона. При соята също има срив. Реколтата е със 70% по-ниска от миналогодишната и се оценява на едва 5 206 тона. Тазгодишната реколта от фуражен грах е 43 827 тона - на половината от отчетената през 2017 г.
 
Доматите са сред малкото пролетни култури, при които има увеличение както на реколтираните площи, така и на средния добив. В резултат реколтата се е увеличила с 6% до 89 525 тона. 
 
Друг добър пример е силажната царевица. През тази година от нея са добити 421 581 тона при годишен ръст от 21% и едновременно увеличение на площите и на средните добиви.