x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Разлики между българското и немско пчеларство

В търсене на приликите и разликите ни помагат двама дългогодишни производители

Разлики между българското и немско пчеларство
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
Пчеларството е залегнало дълбоко в корените на България. По исторически данни, то е било традиционно занимание още преди основаването на българската държава. Днес пчеларството все още е основен сектор в селското стопанство и се развива във всички области на страната. В търсене на приликите и разликите между родното и немското пчеларство, ни помагат двама дългогодишни производители.
 
 
Димитър Костадинов е пчелар от дълги години. Той се грижи за 150 пчелни семейства в Ловешкото село Орляне. Костадинов е биологичен производител.
 
„Аз се намирам в район, който е изключително чист. При мен специфичното е, че вадя само 3-4 вида мед, най-често: акация, шипка, липа и магарешки бодил. Тъй като съм биологичен производител използвам земята и всички нейни дадености. Много от кошерите ми са разположени в дънери, дерета, произвеждам и жив мед, който се дава на космонавтите за борба с радиацията“, обясни Димитър Костадинов за Фермер.БГ.
 
От другата страна е Бруни Норенберг. Тя също е дългогодишен пчелар, но със значително по-малко стопанство. В пчелина на Бруни има 40 кошера.
 
„Занимавам се с пчеларство от над 20 години. Започнах като хоби пчелар, нещо, което е много добре застъпено и изразено в Германия. При нас няма голямо разнообразие на пашата, затова и често вадя само два вида мен – от липа и от акация. В Германия е разпространено подвижното пчеларство. Въпреки това, че може би, 1% от пчеларите у нас са професионални фермери, тук говорим, че имат над 20-25 кошера, този вид пчеларство се практикува често. Пчеларите получават и субсидия затова, че спомагат на необлагодетелстваните райони и опрашват културите“, разказа Норенберг.
 
У нас също се говори за подвижно пчеларство, но не масово.
 
„В закона за пчеларството е записано, че трябва да се дават помощи на пчеларите затова, че пчелите им опрашват културите, но никой не го прави. Дори и да се въведе, смятам, че тези пари няма да ги вземат производителите. Нека да дадем пример с Канада. Правиш си договореност с фермер на колко километра и колко кошера да закараш, а той ти плаща по 6 евро на пчелно семейство за седмица. В този случай още преди да си закарал пчелите, парите са ти в сметката и можеш да си покриеш разходите“, коментира Костадинов.
 
Бруни Норенберг разказа още, че медът в Германия се продава различно, в зависимост от вида му, но често цената е около 12 евро за килограм. 
 
„Харесвам България. Пчеларството е много добре развито в страната. Знам го, защото съм посещавала различни стопанства. Дори преди често си купувах пчелен прашец именно от страната. Германия също има потенциал. В момента голяма част от хората гледат пчели. Кошери с опрашители може да видите почти навсякъде – в парка, в стопанства, в частни домове, на покривите на офис сгради. Пчелите са много важни за нас и нашето съществуване, затова ги пазим“, заключи Бруни.
 
Материалът е разработен по време на "Зелената седмица" в Берлин. Събитието посетиха повече от 400 000 души, като голяма част от тях се запознаха с продуктите, които България представи. 90 000 от посетителите са  търговци и търговски представители от всички континенти.
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Подвижното пчеларство в цифри
 
Идва ли краят на торовата индустрия в България?
10.12.2018 | 5920 прочитания
Идва ли краят на торовата индустрия в България?
Налаганите високи цени на въглеродните емисии и готвеното отпадане на антидъмпинговите мита за внос от страни с ниски рестрикции водят до ликвидация на сектора
news