Колкото и абсурдно да звучи, стачката на гръцките фермери може да бъде добра възможност. Защо възможност? За да се зададат правилни въпроси и да се дадат правилните отговори. За събуждане, за кой ли път! Кризата е възможност да се дадат отговори, но само на онези, които наистина ги търсят. В случая жалкото е, че за пореден път в България подобни събития се отразяват едностранчиво, истеризират се от официалните медии, а по-различните мнения се отразяват едва-едва или се пренебрегват изцяло.

Повечето официални медии крещят до небето, че тази стачка парализирала целия ни бизнес. Щом е така, значи толкова ни е бизнесът в България. Ако икономиката ни се крепи на фирмите, които внасят плодове, зеленчуци и риба, значи е време да прогледнем и да разберем, че след световната икономическа криза, ни чака още по-дълбока българска такава.

Защото сме държава, която не произвежда нищо, а внася всичко. Защото сме държава, която е ограничена откъм ресурс (нямаме нефт, газ, стомана, злато и т.н ), и единствено земеделието и животновъдството ни останаха като отрасли, които можеха едновременно да задоволяват вътрешния ни пазар и да изнасяме. Е, можеше да заложим и на модерните технологии, но нещо се пречупи в мита за техническата ни нация, та и компютри не почнахме да правим. Останахме си на компотите.

Никой не си задава обаче големия въпрос защо бъргарското производство не се случи за 20 години и защо продължава да не се случва? Защо миналата година внасяхме агнешко и яйца от Гърция? Защо внасяме домати, краставици, ябълки, пилета и памук от Гърция, Турция, Италия и откъде ли още не??? Защо?

Не задавам въпрос защо внасяме маслини и портокали или пък калмари и октоподи- ясно е, това в България го няма. Но другото или много ни мързи да го произвеждаме или някой има огромен интерес да не го правим.

Гръцките фермери за разлика от нас, българите, произвеждат. И имат реални проблеми. С тях е лесно и интересно да се разговаря. Доста от тях разбират български, просто защото във фермите им работят българи. Онези българи, за които работа тук няма. Онези българи, които печелят там, но харчет парите си тук. Техния брой доста удобно се крие. Крие се от българска страна. Отговорете си сами защо?!

Това, което се случва на гръцките фермери, а именно липсата на субсидии от Евросъюза, ще се случи и на българските им събратя, дръзнали да се занимават със земеделие и животновъдство. Не ни ли идва на ум, че щом мечката играе в комшиите, ще дойде и при нас?! И в Гърция, както в Българиая, само определени, много крупни земеделци получават субсидии - лъвския пай от субсидиите. И в Гърция има избраници и галеници на съдбата или на определени икономически и политически кръгове. Но в Гърция има солидарност и нетърпимост. Думи непознати или полузабравени в България.

Гръцките фермери имат и друг голям проблем, най-вече тези от Тракия и Македония, всяка пролет нашите реки заливат техните ниви. Но....гърците не се сърдят на нас. Казват: „Това е природа, не можеш да я спреш!” Но се сърдят на техните правителства, които от години не инвестират в язовири, диги и инфраструктурни съоръжания, които да пазят собствените им производители и техния труд от природните стихии.
И идва големият въпрос? Защо и кой иска България и Гърция да не произвеждат?

За България успяха. Гърция в момента се бори.

А ние, българите, се борим да сме превозвачите на Европа. Шансът ни е да прозрем какво ни чака ако останем само шофьори, дремещи по границите. Ще сме държавата, която внася всичко, а да изнася само...хора. Отговорите не са приятни, истината е неудобна. Истерията крие по-страшните проблеми. Бъдещето ще ни струва скъпо, особенно на децата ни.

Смешното е, че гърците ме пуснаха да вляза и изляза от тяхната държава. Проблем създадоха българите. Но това вече е друга история.

текст: Росица БАКАЛОВА