Лично аз много добре се разбирам със зърнопроизводителите в района. Дори няма нужда от уведомителни писма. Не всички земеделци обаче се съобразяват с изискванията в Наредба 13, коментира доц. Юлиян Станчев, пчелар от Плевенско, за Фермер.БГ.
 
По думите му най-силно засегнати от пръсканията са колегите му в районите със зърнени култури. „Проблем с отравяния на пчелите има от Бургас до Пловдив и от Добруджа до Видин“, уточнява той. 
 
Неговите кошери се намират в землището на село Върбица, на север от Плевен. „Земеделците там спазват всички правила. Пръскат нощем, съобразяват се с вятъра. Но не навсякъде е така. Всичко опира до съвест и спазване на Наредба 13,“ убеден е доц. Станчев.
 
Производителят на мед определя като невярно твърдението в някои медии, че глифозатът трови пчелите. „Глифозатът директно не може да доведе до смъртност при пчелите, но има вредни въздействия върху човешкия организъм“, обяснява той.
 
 
Пчеларят е съгласен с твърдението, че не всички пчелари са в кметските списъци, което затруднява тяхното намиране. „Съгласно Закона за пчеларството пчеларите са длъжни до октомври да регистрират своите пчелни семейства в кметството. Нашият пчеларски съюз държи на това и го прави. Като цяло обаче е занемарена работата на кметовете по поддържане на регистрите с животни,“ опасява се доц. Станчев.
 
По думите му с безразборното и нерегламентирано пръскане не се изчерпват проблемите на пчеларите. „Има много негативи, които идват от земеделието. Един от тях е неговото еднообразие, което мога да сравня с това на Русия и Украйна“ твърди пчеларят.
 
Като пример на разнообразно земеделие той посочва западноевропейските страни, както и нашите съседи – Македония, Гърция, Турция, Сърбия. „Там парцелите са малки и се редуват различни култури. В Плевенска област например 97% от земята е заета от пет култури, главно житни. Много малък е делът на овощните и зеленчуковите градини, лозарството почти си отива“, жалва се доц. Станчев.
 
По негови лични наблюдения тези огромни блокове са причина за появата на неприятели. В страни като Англия например парцелите са малки, до 100 дка. „Още в миналото са ги ограждали с жив плет. Тогава не са имали препарати и така са водели борбата с неприятелите. Правят го и сега. А нашите земеделци разчитат най-вече на тежки химикали и са изоставили тези механични и биологични методи“, коментира пчеларят.