Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Радостина Донева: Прекалено много разчитаме на субсидиите

Държавата е абдикирала от селскостопанската си наука, коментира председателят на Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня

Радостина Донева: Прекалено много разчитаме на субсидиите
Автор: Кристи Стоилова, Фермер.БГ
Прекалено много разчитаме на субсидиите и така те закърняват базови умения като предприемачество, възможност за иновации, склонност към поемане на рискове и т.н. Това каза за Фермер.БГ Радостина Донева, председател на Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС).
 
 
Според нея субсидиите в България са нещо полезно, но те не са единственият начин и не са основата, върху която се гради поминък и земеделието изобщо. 
 
„Ако тези субсидии бяха съчетани с някаква дългосрочна стратегия, те можеха да се използват като лост за постигането й“, коментира Донева. 
 
 
Тя допълни, че през последните 10 години страната ни е имала достъп до много информация и добри практики. 
 
„В някои сектори от земеделието оборудването се поднови, за мен това са ползите. Не мога да преценя дали са повече от недостатъците, които се дължат на това, че България нямаше ясна стратегия за конкурентите си, предвид това как да се позиционира, за да може да изгради едно устойчиво селско стопанство с добавена стойност“, добави Донева. 
 
По думите й следващата година позицията на страната относно новата Обща селскостопанска политика (ОСП) ни трябва да бъде насочена към това да се запазят специфични за България продукти и услуги в селското стопанство. Като започнем от редките породи и сортове, минем през традиционните продукти и завършим с това страната ни да отстоява възможността да има търговски партньори, които не са ограничени само до страните членки на ЕС, счита животновъдът.
 
„В страната ни има прекалено голямо разслояване на видовете земеделци - има много малки стопанства, които правят нещо много уникално и ценно. Има средни, които се опитват да се модернизират, но използват стари практики. Има и такива, които са във високите етажи на модернизацията. За жалост няма единна стратегия какво да правим с всички тях и кои от тях са приоритет за държавата“, коментира тя. 
 
Според Донева не е нормално на такава малка територия, с това разпокъсване, да се опитваме да си връщаме славата от началото на века. По-ценно би било държавата да идентифицира някакви продукти с висока добавена стойност - било то преработени продукти, биоземеделие или нещо друго, смята тя. 
 
"Страната ни не можа да изгради тази стратегия в годините. Тя се разпокъсва между това да запазва някакви останали богатства и това да задоволява интереси на хора, които имат финансов ресурс", отбеляза Донева. 
 
 
Тя допълни, че вижда как държавата е абдикирала от селскостопанската си наука - загубени са абсолютно всякакви връзки – спряла се е до отглеждането.
 
"А след това – какво правим с тези хора? Как да им осигурим достъп до нормална инфраструктура, кланица, някакво месопреработвателно случване на това животно, след това достъп до пазара. Нищо. Отделните институции, които се занимават с това, са прекалено много, прекалено разпокъсани, некординирани, на моменти ярко противоречащи си във вижданията и становищата", добави още председателят.
 
Тя смята, че за да има успешен агробизнес в България, първо страната ни трябва много ясно да идентифицира конкурентните си предимства. При дадени ни благоприятни климатични условия, почви, биоразнообразие, възможности за селски, кулинарен, комбиниран и с археологически туризъм, ние трябва да работим много, да развиваме всичко това и да го използваме правилно.

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
Георги Йорданов: Субсидирането трябва да бъде на тон
 

Нужно ли е животните под селекционен контрол да подлежат на ДНК контрол?

news