Мениджърката на разградското предприятие, отглеждащо кокошки-носачки и един от големите производители на яйца в Северозиточна България - Марвас-90, Василка Френкева е категорична, че цената на яйцата не е завишена изкуствено. Тя ръководи едно от предприятията за производство на яйца в България, което вече е покрило всички нови евро-изисквания.

 

Според нея крайния потребител досега не се е замислял върху някои от аспектите на птицевъдството и производството на яйца, които формират крайната им цена. Изискванията на Европейския съюз за хуманно отношение към животните и птиците е благородна кауза, която заслужава уважение. Но стана така, че хората се превърнахме в животни, а сега животните са хора, споделя Василка Френкева. За така наречените „щастливи кокошки“ тя говори със смесени емоции – и гордост, и съжаление, и сарказъм. Гордост от това, че семейната им фирма отговоря на най-добрите стандарти и предлага високо качество. Съжаление, че „кокошките вече са по-щастливи и от най-щастливите хора“. И сарказъм към „показателите за щастие“ на пернатите.

 

Знаете ли как живеят щастливите кокошки при нас? В средата на двуметровата клетката, която е с точно определен обем, имат стъргало - 20 на 30 сантиметра, за да си чешат ноктите. Като тези, които са свободни и ровят в пръстта. Това е единият показател за щастие. Другият е, че между клетките вече имат не плътна ламарина, а мрежи – те им позволявали да си виждат комшийките и да контактуват с тях. Не се смейте, това е много сериозно, това е европейски стандарт. Заради него е цялата тази какафония, реагира на видимо развеселения ни екип Френкева. И ни довършва с това, че във всяка клетка трябвало да има червени пластмасови перденца, зад които кокошката да снася без да я притесняват!

 

За да не я подгонят от Комисията за защита на конкуренцията, шефката на „Марвас-90“ не пожела да каже за аудиторията ни на каква цена продава яйцата в момента. От това, което сподели само с нас, обаче, пресметнахме, че в магазина надценката, сложена от търговците, е над 30 %.

 

Те нямат никакъв разход за тази продукция, разбирате ли, ние им ги караме с наш превоз до вратата. Допреди няколко месеца продавахме на ръба на рентабилността – под или на себестойност. Сега, когато започнахме да си стъпваме на краката и да изкарваме някаква регламентирана печалба, ни извиват ръцете. Да, ние вече намалихме цената, но това няма да е с повече от 1-2 стотинки. Правим този жест, защото за годините на прехода това е първото управление, което е подпомогнало бранша ни и ни е докарало реални пари. Направихме го и срещу обещанието на министъра, че ще поиска търговските вериги да свалят с 50 % надценките си, обясни Френкева. Според нея обаче истинският проблем не е в цената на продукцията, а в това, че през следващите месеци, респективно и около Великден, може да се стигне до „глад за яйца“.

 

Много малко от производителите в Европа успяха да покрият или се заеха с това да гонят стандартите. Тъй като закупуването на инсталациите, които отговарят на изискванията, струва много скъпо, се наложи намаляване на капацитета, на поголовието. Само в България в срока, поставен за изпълнение на директивите, ще бъдат заклани 1 000 000 кокошки, разказа Василка Френкева. Твърди, че в момента в цяла Европа няма яйца по тази причина. Поляци, германци - нямат и ни молят за продукция. Преди няколко дни сме изнесли кални яйца на цена, близка до тази на редовните. Съгласни са и боклука да ни вземат, разбирате ли, продължава производителката. И категорично опровергава пуснатата в медиите информация, че в останалите страни от Европа цените на яйцата са по-ниски от тези в България.

 

Точно за да търси нови външни пазари, наскоро Френкева приела да бъде включена в българската бизнес делегация, водена в Тунис от премиера Бойко Борисов. Аз сама мога да направя паралел, защото ние изнасяме около 40 % от продукцията си в чужбина. И в момента ми предлагат цена, по-висока от тази, на която реализирам тук, признава Френкева. Не се притеснява да каже, че гони по-голяма печалба, защото се е нагърбила с безбожно големи кредити, за да отговори на стандартите. Задълженията са седемцифрени.

 

Непрекъснато излизат нови и нови изисквания, и ние теглим отново и отново. Заемите ни набъбват като пуканки, нормално е да търсим външни пазари и по-добри цени. Когато в чужбина ми предлагат повече, трябва ли тук да се съобразявам и да продавам по-евтино. Аз ли трябва да решавам социалната политика и проблемите на 20 години демокрация, задава въпроси Френкева. С нескрито съжаление споделя, че абсолютно здрава техника, която обаче вече не отговаря на новите изисквания, в момента се реже за скрап. Когато я купувахме, беше най-добрата за времето си. 1996 година теглихме 700 000 лева кредит за нея. Сега я режем за вторични суровини, разказа бизнес дамата. Макар че не се самоопределя като такава.

 

Бизнесмен е този, който ходи по ризка и ръцете са му чисти, качва се на колата и оставя другите да му изкарват печалбата. Ние сме работари. Бачкаме, за да оцелеем. Ставаме нощем сами да проверим защо лае кучето пред халетата. Бизнесмените едва ли го правят, пояснява Френкева.

 

През 1990-та година яйцата бяха 13 стотинки, килограм хляб – 26. Допреди няколко месеца яйцата бяха 18 стотинки, а 800 грама хляб - около левче. Вие баничка за 50 стотинки виждали ли сте? Не сте. Но с толкова може да си купите две яйца и с филийка хляб да се наядете. Не е скъп нашият продукт, той струва стотинки, мили хора, разберете го. Всичко ще стане скъпо, защото вече сме зависими, ние сме в Европа. Не е лошо да сме европейци, лошото е, че никой не ни подготви през миналите 20 години за това. Решението за въвеждане на алтернативни технологии не са взети нито от производителите, нито от потребителите, но цената за това ще я платим всички ние, каза в заключение Василка Френкева.