Развитието на зърнопроизводството у нас предполага, че площите, които ще бъдат засети с пшеница през тази година, ще се увеличат с 1% и ще достигнат 1,19 млн. хектара, предвиждат анализаторите от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) в нова прогноза за сектора.
 
 
Площите с петте основни култури - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица, ще достигнат общо 2,69 млн. хектара. през през 2019/2020 г., смятат изследователите. За сравнение предишната година реколтираните ниви, заети от тези култури, се оценяват на 2,67 млн. хектара. През последните години се наблюдава намаляване на общата площ с 4%, което се дължи на спад при слънчогледа. 
 
През новата сеитбена кампания ще се увеличат нивите не само с пшеница, но също и с ечемик. При него се очаква разширяване на площите с повече от 3% до 130 хил. хектара.
 
До края на миналата година от България са изнесени около 2 млн. тона пшеница. Изследователите очакват, че до края на пазарния сезон експортът ще достигне 3,6 млн. тона. При ечемика вече е реализиран износът на 179 хил. тона, като прогнозата е количеството да достигне 295 хил. тона. Експортът на царевица е 618 хил. тона, а до края на маркетинговия сезон вероятно ще стане 1,8 млн. тона.
 
                              Международна търговия с основни храни (FOB цени)
Източник: CAPA
 
„Износът при рапицата до декември 2018 г. достига 395 хил. тона при очаквани общи количества за експорт до 435 хил. тона. При слънчогледа има отрицателно търговско салдо, като са изнесени едва 39 хил. тона, а вносът е около 130 хил. тона“, отбелязват анализаторите.
 
Според тях причината за рязкото поскъпване на пшеницата и ечемика през 2018/2019 г. е стабилното и нарастващо търсене на хлебно зърно в глобален мащаб на фона на по-слабата световна реколта и някои ограничения пред износа от страна на Русия, където реколтата беше по-слаба от очакваното. Данните за прибраното зърно в Австралия и Аржентина също не оправдават оптимистичните прогнози.