Българските власти са си поставили за цел до лятото страната ни да има позиция относно предложенията по Общата селскостопанска политика до 2020 г. И докато останалите европейски старни затварят дебата, у нас темата тепърва идва на дневен ред. След камапнията на МЗХ за популяризирането на европолитиките за земеделие, след срещите на АЗПБ, дойде ред и на умните глави в България да нищят какво трябва да се направи в бъдещ период за да се развива земеделието ни.

УНСС започна дискусия "Общата селскостопанска политика след 2013 година и България”, в която се включват професори и научни специалисти.
България била една от страните в Европа с най-силно изразено дуалистично земеделие – голям брой дребни земеделски производители, и няколко хиляди едри производители, които обаче произвеждат основната част от земеделската продукция, коментира проф. Пламен Мишев, заместник-ректор по научноизследователската дейност и международни проекти и ръководител катедра „Икономика на природните ресурси” в УНСС.

Прелюбопитни са разсъжденията на учените по отношение на функциите на ОСП, като например, че трябва да се подкрепят общи за ЕС цели, а социалните и преразпределителните политики да се оставят на националните и регионални власти.

Според проф. Мишев след като средствата в бюджета на Общата селскостопанска политика са публични, трябва да се изразходват за обществени блага.
Той посочи четири цели, които трябва да преследва новата ОСП – постигане на икономическа ефективност и конкурентоспособност не чрез капиталови субсидии и държавна интервенция, а чрез подкрепа на изследванията и развитието в публичния и частния сектор чрез добре функциониращи пазари, продоволствена сигурност – мерки за поддържане състоянието на природните ресурси на ниво, което ще позволи, ако се налага, бързо да се увеличи производството.

Третата цел е подкрепа на доходите – чрез директно насочване на публични средства към дребните производители за осъществявани от тях публични услуги и заплащане за публични блага, а не за производство.

Публичните средства трябва да се насочат към дейности като опазване на околната среда, биоразнообразието, подобряването на пейзажа и т.н.


"Необходимо е да подкрепим дребните производители с преки субсидии не за производството, а за създаването на важни обществени блага". По думите на проф. Мишев – те нямат потенциал да получат субсидии за това, което произвеждат. За едрите производители, получаването на субсидии не е толкова съществено. Те трябва да бъдат подкрепени за интеграция на международния пазар, създаване на производство с по-голяма добавена стойност.

"Каквито и мерки да се опитаме да приложим към двата сектора, не трябва да забравяме, че проблемите на българското земеделие са структурни, в зле направената и недовършена поземлена реформа. Без структурна реформа, земята ще продължава да се концентрира в ръцете на малко хора с чистата цел да се вземат субсидии", каза още ученият.

Според него фундаментална задача пред българското земеделие е да се изгради модерен производствен капацитет - с необходима поземлена реформа и изграждане на съвременна физическа и информационна структура.

 

© 2011 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!