Какво е да си агроном? Престижна професия ли е днес? Има ли реализация и какво се промени в нагласите, в образователната система и в самите хора за над 30 години? На тези и на още много въпроси отговарят три поколения агрономи за Фермер.БГ.
 
 
Призванието
„Аз съм агроном от 32 години. Завърших през 1985 г. и тогава започнах да се занимавам с внедряване на нови технологии в областта на селското стопанство. Към сектора се насочих най-вече заради свободата. Не обичам да работя в затворени пространства, а да си агроном е призвание. Имаш пълна свобода и никой не се меси в решенията ти, но и цялата отговорност е твоя“, разказа Камен Кръстев от Ловеч за Фермер.БГ.
 
За агронома Иван Янков професията също е не просто път, а мисия.
 
„Агроном съм от 1995 г., но реално в земеделския сектор съм от много преди това. Насочих се към професията и към сектора, защото смятам, че този бранш е най-добрият“, сподели Иван Яков, който отговаря за растителната защита във фирма Агрос.
 
Какво е отношението на младите към професията и какво ги мотивира да изберат именно нея за своето кариерно развитие? 
 
„Реших, че ще ставам агроном сравнително късно. Тогава завършвах XII клас. Баща ми работи в тази сфера и много неща съм научила и чула от него, но до последно не бях сигурна. Разгледах специалностите и реших да си подам документите в Техническия университет във Варна (ТУ-Варна). Бях приета от първо класиране през 2010 г. Спомням си, че бях много щастлива и не съжалявам за избора си. У нас това е една перспективна професия“, разказа Теодора Димитрова, която от две години работи като агроном в Агрополихим.
 
Професия агроном – преди и сега
По думите на Кръстев за 32 години образованието е претърпяло промяна, но тя е с негативен знак.
 
„Промяната в образованието е надолу. В момента студентите нямат възможност къде да практикуват и много народ се сдоби с купени дипломи. Образованието е платено в буквалния и преносния смисъл на думата. Алтернатива на младите хора в момента е развитие в чужбина, но с този начин на образование, не виждам как ще се реализират като агрономи навън“, коментира той.
 
 
Според него, професионалистите се търсят, но не се оценяват. Подобно е и мнението на Иван Яков, който практикува своята професия от 22 години.
 
„В България са налице много земеделски институти, но няма качество. Дори в Пловдив нивото започва да пада, като съдя по кадрите, които излизат оттам. Ситуацията е зле, защото университетите нямат достатъчно хора и гледат да си запазят бройките, за да може заведението да съществува. Сега около 10% от завършилите започват да работят по професията си. По мое време за 600-700 места кандидатстваха над 10 000 души. Когато завършвах борбата за бройки започна“, обясни Яков.
 
Своята бакалавърска степен Теодора Димитрова завършва през 2014 г. А през 2016 г. защитава и магистърска степен в специалност „Производство на посевен и посадъчен материал“, отново в ТУ-Варна. Ето какво смята тя за системата:
 
„Катедрата в ТУ-Варна е създадена през 2007 г., сравнително нова е, както и специалността. Аз съм доволна от полученото образование и смятам, че подготовката, която получих ми беше полезна и ми помогна при прехода университет – първа работа по специалността. Не изключвам факта, че без четене и самоподготовка би се получило нещо. Напротив, човек трябва да е настоятелен, да чете, да се интересува и да е наясно с всички иновации в сферата, в която иска да се работи“, смята младият агроном.
 
Реформи в агрообразованието
Според тримата в образователната система нещо куца. 
 
Образованието трябва да върви ръка за ръка с практиката. Необходимо е да има къде да се практикува, а в момента това не е така“, смята Кръстев.
 
За Иван Яков решението на проблема изглежда много просто.
 
„Годишно трябва да се правят атестации на всички завършили висшите учебни заведения. След това, ако например половината не преминат, на самото учебно заведение, което е пуснало тези „специалисти“, да му бъде отнета акредитацията“, предложи той.
 
Според Теодора Димитрова „куца“ не е правилната дума.
 
„Във всеки един университет е необходимо да се осигуряват повече стажове на студентите. Също така посещения в земеделски стопанства, фирми, наблюдения на опитни парцели и други неща от такъв тип дейност“, обясни тя.
 
Агроном = Престиж?
На въпроса престижно ли е да си агроном две от поколенията специалисти са единодушни.
 
„За мен професията беше престижна. Аз харесвах своята работа. В момента сякаш на агрономите се гледа като на нещо временно. Питат те с какво трябва да се напръска, ти отговаряш и те подминават“, каза Кръстев. 
 
 
Димитрова от своя страна е на друго мнение. 
 
„Професията ни е престижна. Всеки гледа нещата през собствената си призма. В самото начало като ме приеха в университета чух всякакви неща: „Ще копаш след това“, „Ще риташ буци по нивите“, „Младо момиче по нивите“. Честно казано не обръщах внимание на нито една от тези думи. На мен ми беше интересно и продължава да ми бъде. Всеки ден виждам и научавам по нещо ново. Това ме зарежда и мотивира още повече“.
 
Младите агроспециалисти днес
Агрономите са единодушни, че и в момента могат да се намерят млади агроспециалисти, но гладът за работна ръка е голям.
 
„Нещата се измениха. На един арендатор трудно можеш да му наложиш мнението си, освен ако не е грамотен и разбран човек. Повечето са мошеници и тарикати, които по един или друг начин купиха на безценица земя и техника. Малко са фирмите, които имат екип и наистина правят нещо. Има кадри, които са на ниво, но повечето е неквалифицирана работна ръка. А пазарът има нужда от специалисти“, смята Камен Кръстев.
 
По думите на Яков пазарът изпитва „глад“ за всичко.
 
„На пазара са нужни и специалисти, и непрофилирана работна ръка. Няма трактористи, няма комбайнери. И то не просто ги няма. Липсват като качество и като брой. Неквалифицираната работна ръка също липсва. Хората се научиха да карат по лесния начин и вече не им се ходи много по полето“, каза Иван Яков. 
 
Теодора Димитрова също е на мнение, че се търсят както професионалисти, така и неквалифицирана работна ръка, която да покрие нуждите на сектора.
 
„Университетът е мястото, което събира хората, желаещи да получат база, а от там нататък дали ще станеш специалист зависи от теб самия. Това става с много четене и самоподготовка. За да станеш специалист е необходимо непрекъснато да си в час със случващото се около теб, да си настоятелен да следиш всички иновации в сферата на земеделието. 
 
Смятам, че има специалисти в нашата сфера. Познавам компетентни и кадърни хора, от които много съм научила много и ще уча още. В България се търсят и двете. Срещаме се с различни хора от цялата страна, които споделят липсата както на ценни кадри, така и на неквалифицирана работна ръка. Те са склонни да дават много добро възнаграждение, но за съжаление няма на кого“, заключи Димитрова.
 
Вместо заключение
Няма нужда да търсим и четем статистики, за да кажем, че професия агроном ще бъде една от водещите през следващите години. Сектор „Селско стопанство“ е може би най-динамичният, което изисква и налага намирането на качествена работна ръка и на тесни специалисти по различните сегменти от бранша. Според данни на ЕК до 2050 г. жителите на планетата ще бъдат около 9 милиарда, което значи, че ще бъде необходимо производството на 70% повече храна за тяхното изхранване.