Първоначалната идея на изменение на Закона за Селскостопанската академия (ССА) беше да бъдат предложени по-малък брой реформи, които обаче да имат голямо значение за академията и те основно да са свързани с укрепването на финансовото й състояние. 
 
 
Идеята дойде на базата на предходни предложения за изменение на закона, които бяха предлагани на Народното събрание, беше направен и анализ на изказванията на депутатите, и тогава стигнахме до извода, че предлагането на много неща изведнъж, просто няма да бъдат реализирани. 
 
Това разказа за Фермер.БГ председателят на Селскостопанската академия проф. Васил Николов по повод приетия в края на февруари Закон за ССА. 
 
„Затова се ограничихме в три направления – финансовата самостоятелност на академията. Това предложение беше прието. Второто – изменение на състава на Управителния съвет. По стария закон почти половината от членовете на УС бяха от външни организации, с които кандидатстваме по едни и същи програми, за едно и също финансиране. Още повече, че такава практика за структуриране на управителни органи няма никъде. 
 
 
Третото предложение беше свързано с преструктурирането на държавните предприятия, тъй като в академията имаше 19 държавни предприятия – бившите опитни станции бяха преструктурирани в държавни предприятия. От това  преструктуриране се натрупаха негативи през годините.
 
Не говорим за загубите, които генерираха тези предприятия годишно, които са от рода на до 2 млн. лв. Но част от тях не изпълняваха основните функции – има държавни предприятия, в които няма нито един научен работник, не се извършва никаква научна дейност, а в същото време, институтите на ССА сключват договори с фирми, примерно, за производство на семена, което не е нормално, тъй като държавното предприятие има точно тази цел – да подпомага дейността на институтите“, обясни проф. Николов.  
 
Именно заради това е било решено част от тези държавни предприятия, които нямат общо с останалата група – те са 4, които приоритетно се занимават с животновъдство, да бъдат отделени като самостоятелни звена – като научни центрове със статут на институти.А останалите, които се занимават само с агрономическа дейност – да бъдат отделени в едно държавно предприятие. 
 
„Това предложение също беше прието, но беше направена една корекция на нашето предложение в НС. Идеята беше да бъде едно предприятие и да се управлява и да функционира като единен механизъм. Чрез корекцията се запази определена самостоятелност на бившите опитни станции. Пак е единно предприятието – има един управител, един управителен съвет, но на места опитни станции имат право на директор, на самостоятелна банкова сметка и т.н. Така те ще имат по-голяма функционалност“, добави председателят на ССА. 
 
„И най-важното е, че се прави връзка с институтите и това вече предприятието да работи за това, за което е създадено“, допълни проф. Николов.  
 
По думите му сега следва една огромна, чисто организационна дейност, като предстои разработването и приемането на Устройствения правилник, който според проф. Николов до следващата седмица ще е готов. 
 
Според заложеното в Устройствения правилник, чието обсъждане предстои, освен УС, който се състои от 9 души, заедно с председателя, ще се създаде и съвет на директорите, който да е като консултативен орган. 
 
„В него е предвидено да участват всички директори на институти към ССА, защото всеки има специфични проблеми, насоки и дейност и за да приеме едно решение УС, добре да чуе мнението на колегите“, каза проф. Николов.