Първата и основна промяна в  Закона за Селскостопанската академия (ССА), е начинът на финансиране на академията. Това каза за Фермер.БГ председателят на ССА проф. Васил Николов. 
 
 
Причината за проблемите на академията са в разходния таван, който имат. Ако той е определен да бъде 25 млн. лв., всичко, което ССА получава над него, трябва да бъде внасяно в бюджета. 
 
„Тази година на ССА са преведени 16 млн. лв. и това са заплатите до октомври. И дори тези минимални заплати, които се получават, всъщност са недофинансирани. Да не говорим вече за останалите неща“, каза проф. Николов. Той обясни, че когато го има този разходен таван, академията не може да използва приходите „по нормален начин“. 
 
По тази причина това, което се предлага в законопроекта е ССА да мине на финансиране по подобие на Българската академия на науките (БАН) и на останалите висши учебни заведения. 
„Т.е. да се превежда определен трансфер, който е превеждан до сега, но да го няма този ограничаващ таван. Как се разходват тези средства след това, къде се насочват да зависи изключително и само от Управителния съвет (УС)“, обясни председателят на ССА. 
 
Той даде и пример.
„По време на една от обиколките, които направих това лято, констатирах, че в Садово нямат трактор. Ние имаме пари за този трактор, но за да можем да го купим трябва да поискаме разрешение от министерството на земеделието, което пък трябва да поиска разрешение от министерството на финансите и да е върне обратно. До момента разрешение няма. А този трактор вече не е необходим. Той ни трябваше през есента, за да се изоре земята“, каза проф. Николов и добави, че именно от такива проблеми от ССА искат да се освободят. 
 
 
„За да можем ние, в зависимост от приходите, които имаме, да насочваме нашите средства към необходимите към момента разходи“, добави той. По думите на проф. Николов това ще даде възможност да се увеличат  и заплатите, да се стимулират тези, които имат най-голям принос. 
„Просто това ни развързва ръцете и затова сме се съсредоточили върху него“, каза председателят на ССА. 
 
Вторият момент в промените на закона засяга УС на академията. 
„Считаме, че УС на ССА трябва да се състои само от представители на академията. В момента влизат и ректори на вузове. Ние ще продължим да контактуваме заедно, но ние работим на конкурентен пазар. Кандидатстваме за едни и същи средства от един и същи фондове“, обясни проф. Николов.  
 
Като последен най-важен акцент в ремонта на закона председателят на ССА посочи реформите в държавните предприятия. 
„Тези държавни предприятия бяха създадени някога на базите на опитните станции. Тогава може би е имало някакво основание, но в момента това е абсолютно неудачна форма. Те генерират много високи загуби, приемат се от представителите на института като нещо външно. Това нещо не може да продължава по този начин. Те са обезкървени. Голяма част от опитните станции нямат научни работници“, подчерта проф. Николов. 
 
Предложението, залегнало в законопроекта е, три държавни предприятия – уникалната опитна станция по бубарство и двете, чийто основен акцент е животновъдство – в Смолян и в Средец, да бъдат отделени и да им бъде даден статут на научни центрове. А всички останали, които се занимават със земеделие да бъдат обединени в едно предприятие. Каква е идеята на това нещо? 
 
„Така ние ще може да планираме добре използването на ресурсите на това общо предприятие. Така, ако да речем институт има потребност да изпита даден сорт в десет различни зони, да може да го направи безпроблемно, след като администрирането вече ще е в рамките на академията“, отбеляза проф. Николов. 
 
Снимка: Пресофис ССА
 
Относно обиколката из институтите на академията това лято той обясни, че е доволен от това, което е видял. 
„Има сериозен потенциал и все още не всичко е изгубено. Най-големият проблем са младите хора, но постепенно ще можем да режим този въпрос“, добави проф. Николов.