Малко са нещата, които обединяват министрите на земеделието в ЕС повече от тяхното неприемане на идеята за национално съфинансиране на разходите по Първи стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП), коментира експертът по европейска аграрна политика проф. Алън Матюс.
 
 
Директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските производители – Първи стълб на ОСП е единият от двата основни инструмента на ОСП, вторият – Втори стълб, е политиката за развитие на селските райони.
 
В първото си публично обсъждане на комюникето на Европейската комисията (ЕК) от 2017 г. относно бъдещето на ОСП след 2020 г. на срещата на Съвета по селско стопанство на 29 януари тази година, различни министри на селското стопанство, включително Франция и Полша, ясно изразиха противопоставянето си на националното съфинансиране.
 
В началото на февруари ЕК разпространи съобщение за заседанието на Европейския съвет на 23 февруари, в което се очертават последиците от избирането на различни варианти по отношение на разходите и финансирането от страна ЕС в предстоящата Многогодишна финансова рамка (МФР).
 
На пресконференцията в края на заседанието на Съвета за земеделие и рибарство (AGRIFISH) на 19 февруари еврокомисарят Фил Хоган изрично посочи, националното съфинансиране по Първи стълб от ОСП вече не се споменава, за разлика от предишния документ на Комисията, публикуван за обсъждане на бъдещето на финансите на ЕС .
 
 
Политиката, която стои зад икономическата обосновка на тази позиция на министрите на земеделието, е ясна. Те не харесват идеята, че може да се наложи да преговарят с министрите на финансите в своите страни за отпускането на допълнителни средства за директни плащания на земеделските стопани.
 
Това са плащания, които често са насочени към сравнително богати фермери и собственици на земя и трудно могат да бъдат оправдани в конкуренция с необходимостта от допълнителни национални разходи за здравеопазване, образование, увеличение на пенсии и обезщетения за безработица или инвестиции в обществената инфраструктура.
 
Само че националното съфинансиране на плащанията по Първи стълб не би трябвало да зависи от чувствата на министрите на земеделието, а от това дали то би довело до по-ефективно изразходване на парите  на данъкоплатците в ЕС. И тук положението е ясно. 
 
Европейският съвет трябва да въведе национално съфинансиране на плащанията по Първи стълб от ОСП като част от следващото МФР, заявява проф. Матюс. 
 
Интересът към темата беше предизвикан от включването на едно изречение в публикуваното от ЕК в края на миналата година комюнике за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС.
 
В документа беше отбелязано, че продължава работата по модернизирането и опростяването на ОСП. В този контекст се отбеляза: "Една от възможностите, които трябва да се проучат, е въвеждането на някакво национално съфинансиране на преките плащания, за да се поддържат общите равнища на текущата подкрепа".
 
 
В първия проект на комюникето на Комисията от октомври 2017 г. имаше отговор на това предложение: "Въвеждането на степен на национално съфинансиране на преките плащания, особено ако бъде направено по избор, би застрашило гладкото функциониране на вътрешния пазар на селскостопански и хранителни продукти, без да гарантира балансирано разпределение на подкрепата, към която се стремим. Поради това директните плащания следва да продължат да се финансират на равнище ЕС."
 
Този параграф обаче беше отстранен в окончателното съобщение, вероятно на основанието, че съобщението е публикувано с изричното разбиране, че "не отхвърля резултата от това разискване (относно бъдещия бюджет на ЕС), нито предложенията за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) ".
 
Проф. Матюс припомня, че вече е призовавал за национално съфинансиране на всички разходи в рамките на ОСП в неговия доклад до Европейския парламент относно бъдещето на директните плащания през октомври 2016 г.
 
Националното съфинансиране позволява на ЕС да използва своя бюджет за стимулиране на разходите на държавите-членки в посока на приоритетите с по-висока европейска добавена стойност. 
 
Националното съфинансиране на плащанията по Стълб 1 би изисквало от правителствата на държавите членки да поемат по-голяма отговорност за селскостопанската политика, като по този начин подобряват ефективността й. 
 
Националните разходи ще трябва да бъдат одобрени чрез бюджетната процедура, в която министерствата на финансите на страните играят важна роля.
 
По този начин е възможно да се осъществява контролът от страна на интересите извън аграрния сектор за начина, по който се използват земеделските фондове. 
 
Докато в сегашната ситуация, когато парите, предназначени за селското стопанство, са получени 100% от Брюксел, решенията за тяхното изразходване се вземат единствено от министрите на земеделието, които са отговорни главно пред своите селскостопански избирателни райони. 
 
Фактът, че парите за Първи стълб се отпускат от общата европейска хазна, дава на отделните страни-членки стимул да увеличат максимално стойността на разходите за земеделие.
 
От друга страна съфинансирането предполага, че държавите членки ще бъдат много по-внимателни и с много по-широк избор как се изразходват тези пари. 
 
Ако единственият вариант, който имат сега, е да използват парите от ОСП за унифицирани плащания на хектар, значи единственият им реален избор е да решат дали да използват тези пари или не.
 
Но нещата вече не са същите. По време на последната реформа на ОСП беше въведена по-голяма гъвкавост при планиране на плащания от Първи стълб - плащания за екологизиране, преразпределение, малки плащания от земеделските стопани, ограничаване и намаляване, плащания от млади земеделски стопани, плащания за природни ограничения. 
 
Страните-членки имат също така възможност да прехвърлят средствата от ОСП между стълбовете, като по този начин разширяват обхвата на избора, за да включат мерките за развитие на селските райони.
 
Тази гъвкавост ще бъде разширена в рамките на новия модел, предложен в комюникето на ОСП, особено по отношение на екологията. 
 
Изискването  страните-членки да допринесат за тези плащания би увеличило вероятността те да имат положителен резултат по отношение на развитието на селското стопанство и екологичните резултати. 
 
 
При директните плащания, финансирани от Брюксел на 100%, единственият интерес на страните-членки - или поне на техните министри на земеделието, е свеждането до минимум на административните проблеми при осигуряването на тези плащания на земеделските производители навреме и по възможно най-лесния начин.
 
Националното съфинансиране на плащанията по Първи стълб би поставило разходите на Първи стълб и Втори стълб на равни начала. 
 
Сега фактът, че плащанията по Първи стълб са 100% финансирани от бюджета на ОСП, докато по Втори стълб има национално съфинансиране, води до силно отклонение при разпределянето на средствата от ОСП в полза на бюджета за Първи стълб. 
 
Това се наблюдава както в договарянето на разделението на бюджета на ОСП в преговорите по МФР в Европейския съвет, така и в стимулите за страните-членки да използват гъвкавостта за пренасочване на средства между бюджетите на Първи стълб и Втори стълб.
 
По отношение на гъвкавостта между стълбовете държавите членки признаха, че няма да има стимул за прехвърляне на средства от Първи стълб към Втори стълб, освен ако в същото време не е спазено изискването за съфинансиране.
 
 
 
Нивата на съфинансиране ще бъдат диференцирани според нивото на развитие на държавите-членки. Така по-бедните държави членки няма да бъдат в неравностойно положение в ОСП. В същото време процентите на съфинансиране следва да бъдат коригирани така, че да отразяват европейската добавена стойност – нещо, което заложено до известна степен и сега в диференцираните ставки, разписани в Регламента за развитие на селските райони.