Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Проф. Киряков: Освен загубата на родни сортове, проблем са и субсидиите

Фермер.БГ разговаря с професор д-р Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт за субсидиите, българските сортове фасул и пшеница, ДДС-то и проблема с вноса

Проф. Киряков: Освен загубата на родни сортове, проблем са и субсидиите
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
В момента един от най-големите проблеми на българското земеделие е загубата на сортове и европейските субсидии. Вече загубихме пазарите на пшеница. Освен това субсидиите, поне според мен, трябва да бъдат насочвани по размер и направление към трудните сектори. Това каза професор д-р Иван Киряков, ръководител на "Селекция на зърнено-житните и бобовите култури" в Добруджанския земеделски институт в интервю за Фермер.БГ.
 
- Проф . Киряков, на 8 юни организирате открит ден в института, по време на който ще представите 5 нови сорта фасул. Защо фасул и произвежда ли се той в България?
- През последните години фасулът стана хитова култура. Ако се върнем назад до `89-та и началото на 90-те години, фасулът е достигал около 300-350 хил. декара. Но постепенно нещата отиват надолу. Причините затова са няколко, но основната е, наличието на вносен фасул. Себестойността на фасула при производство в хубава година достига цена от 1.20 до 1.30 лв./кг. Това значи, че началната изкупна цена би следвало да бъде около 2-2.50 лв. Звучи много хубаво, но години наред не можеше да се случи заради внесения фасул през порта Варна или Бургас на 0.80 лв. По този начин българската стока става неконкурентно способна. 
 
- Всеки ли може да гледа фасул?
- Фасулът малко или много е рискова култура. Като рискова култура разбирайте, че по време на цъфтежа, това е една от културите, при които може да има загуба заради опадане на цветовете и на бобовете. Това се случва заради рязко повишаване на  температурите. Фасул може да се гледа, ако се пресметне риска, себестойността на декар за преките разходи, особено за посевен материал и т.н. Отново да кажа, вносът на фасул принуди нашите зърнопроизводители да се откажат от отглеждането на бобовите култури и особено на фасула.
 
- За сметка на това се субсидират протеиновите култури.
- Да, отпреди 2-3 години започна да работи програмата за протеиновите култури. Дава се допълнителна субсидия и на хората, които се ориентираха към отглеждането на фасул. За съжаление обаче родните зърнари започнаха да прибягват към т.нар стокова продукция. Харесват си някой смесен сорт или нещо, което са яли, без да знаят произхода му обаче и решават да го засеят.
 
- Кои са сортовете, които ще представите утре?
- На първо място ще представим един сорт, който съществува на пазара от 6-7 години и се нарича „Елексир“ или добрудански тип фасул. Той е с маса на 1000 семена от порядъка на 380-410 грама, в зависимост от годината. Българинът обича да му е едро. „Еликсир“ е сорт, който трябва да се прибира двуфазно, т.е. при узряването би трябвало да има техника, която да подкоси фасула, да постои 2-3 дни на полето и след това да се овършее с комбайна. Тъй като няма техника за подкосяване, в повечето случаи, се използват полски работници. Наемат се хора, повечето роми, които повишават цената на продукцията, нормално, няма кой да скубе днес за по-малко от 25 лева на ден. 
Проф. Генчев от 30 години работи върху създаване на сортове, които са за директно прибиране. Тоест сорт, който като узрее, да може да се жъне като пшеница. Той успя да създаде 3 нови сорта, които са подходящи за директна жътва и които имат маса на семената 320-360 г, в зависимост от големината. Първият от тези сортове се нарича „Блян“, вторият е „Устрем“ и третият – „ГТБ-Вежен“. Първите два сорт са белосеменни, т.е това, което се търси на пазара в момента, а третият сорт е перспективен сорт по-скоро за хотелиерството, ресторантьорството. „ГТБ-Вежен“ е пъстър фасул, на когото американците казват пинтотип или това е най-консумираният фасул в Северна Америка.
 
- Институтът продължава усърдната си работа, какво предстои?
- Тази година ни предстои признаването на още един такъв сорт, който се нарича „Скития“. Този сорт има едно по-голяма предимство от предходни три, за които вече говорихме. Той разполага бобовете на височина по-голяма от тези на „Устрем“ и „Блян“. Тези два сорта също залагат нависоко бобовете, но ако климатичните условия не са много подходящи и растението остане малко по-близко, все ще се намерят някои бобове, които да се допират до земята и да бъдат ударени. „Скития“ залага бобовете над половината от храста. По този начин колкото и да се снижава храста, бобовете не могат да бъдат засегнати. Благодарение на сорта, земеделците ще имат 100% успеваемост при прибирането. 
 
- Къде българският зърнопроизводител реализира продукцията си от фасул?
- Преди реализирахме продукцията в Близкия Изток. Нещо много важно е, че в момента, в България няма регистрирани чужди сортове фасул, просто защото те не представляват интерес. Трябва да се знае и че използването на оригинални семена винаги увеличава добивите! Това се отнася за всяка една култура. Надяваме се тази година кампанията да върви добре. Критичният период в Североизточна България е след 10-15 юни, когато започва цъфтенето. Тогава е важно да няма резки температурни аномалии. В Южна и в Северозападна България в момента културата е влязла в цъфтеж. Влагата е добра тази година и земеделците ще останат доволни. Миналата година по статистически данни фасулът в България е бил около 25 хил. декара. Къде са 350 хил. декара, къде са 25 хил. декара? Основният проблем е вносът!  
 
- Няколко пъти споменахте вноса. Имате ли предложение как да се справим с него?
- Това, което се продава в магазините в момента е на 90% внос. Много лесно бихме могли да ограничим вноса, чрез ДДС-то. Бобовите култури имат страшно много предимства. Проблемът в България е, че ако някой отвън не ни наложи, било със субсидии или с нещо друго, забравяме културите, които сме отглеждали. 
 
- За да се убие един сектор, трябва да се субсидира, споделяте ли това мнение?
- В момента един от най-големите проблеми на българското земеделие е загубата на сортове и европейските субсидии. Вече загубихме пазарите на пшеница. Освен това субсидиите, поне според мен, трябва да бъдат насочвани по размер и направление към трудните сектори.
 
- Как виждате бъдещето на българските сортове?
- Ще дойде време, в което нашата селекция, ще бъде много разпространена и почти няма да има посадъчен материал. Българските зърнопроизводители обаче ще се ориентират към нея, защото чуждата селекция, ще вдигне базовата цена на 2500 лева. В момента ние им продаваме под 1000 лева, а те купуват за 2500 лева базови семена. Няма логика. 
 
- Как си обяснявате това? По-лоши ли са нашите сортове и всъщност как може те да бъдат по-лоши, при положение, че са създадени тук и то за нашите условия?
- Нека го кажа така, нашите сортове не са по-лоши от техните. И това го казвам категорично. По евтини са по-пригодни за нашите условия. Когато са разработвани тези сортове, те не са правени да се торят със 60 – 70 кг на декар азот, а при икономична технология. При слагането на малко разход и ниска себестойност. Тогава такава е била политиката на държавата и то като цяло. В момента растителната защита отива към 30 лева/декар, а торенето е около 50-60 лева/декар. Освен новите сортове фасул, на демонстрацията, ще представим и 36 сорта пшеница. С 15-16 сорта от тях вече можем да търгуваме, а останалата част са нови сортове, които ще излязат до 2 години.

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Нужни ли са допълнителни разяснения по мярка 14?

news