Още с първия си работен ден служебният министър на земеделието и храните проф. Христо Бозуков беше посрещнат с протести. Последваха и нови. Как неговите решения повлияха на живота на земеделските производители и политическо ли беше отстраняването на Румен Порожанов от поста на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“? 
 
- Проф.Бозуков от самото начало на мандата Ви в кабинета Ви се изредиха доста представители на животновъдния и земеделския бранш. Какви проблеми представиха пред Вас и имат ли вече решение?
- Още със застъпването на този пост с моя екип обявихме, че ще приемем всички браншови организации и земеделски производители, които пожелаят да се срещнем и това го осъществихме. Направихме много срещи, запознахме се с много проблеми. 
 
Опитахме се да разрешим някои, които са от нашите възможности. Знаете, че нямаме законодателна инициатива, а нямаме и време за нотифициране на определени изменения. Затова се концентрирахме върху неща, които могат да бъдат променени без тези две изисквания.
 
Смятам, че успяхме да свършим някои неща – като например с „Училищен плод“, с оризопроизводителите, картофорпроизводителите, също така и с памукопроизводителите. Успяхме да разрешим някои проблеми на определени групи земеделски производители. 
 
 
- Появиха се обаче други. Със заповедта за мерките 10 и 11 се породи напрежение. Знаехте ли, когато я подписвате, че ще стане така? 
- Има два момента – единият е Наредба 3, а другият е тази заповед от 28 февруари. За Наредба 3 –  бях посрещнат с проблема и взехме решение да дадем възможност на производителите, които са заинтересовани от нейната промяна, да се съберат и да решат какви изменения могат да направят, съобразявайки се с тези два момента за нотификацията и за законодателните изменения. 
 
И както се случва винаги, когато има много браншови организации с различни интереси, не се стигна до определен резултат и затова ние решихме да я публикуваме в този вид, в който я заварихме от предишното ръководство. А тя е била изготвена и представена за обсъждане още през лятото на 2016 г.
 
Сметнахме, че след като не могат да се разберат, ще я пуснем. По-добре да е недобре оформена наредба, отколкото липсата на такава. 
 
- Т.е. това, че те не са се разбрали е причината тя да бъде публикувана в „Държавен вестник“ в стария вариант. 
- Да. Защото, ако бяхме отговорили на искането на едни, щяхме да се противопоставим на други. Приехме това, което беше оставено от старото ръководство, защото беше казано, че това е политическо решение и ние се съобразяваме с нещата, на които можем да въздействаме. В случая нямаше как да въздействаме и може би щяхме само да усложним нещата. 
 
Що се отнася до заповедта за мерките 10 и 11, честно казано не очаквах такава реакция. За моя кратък мандат можех да си затворя очите и да се направя на ни чул, ни видял. Да си оставя нещата да си вървят както са, а след това последствията щяха да се носят от тези след мен.
 
Човекът, който извика: „Царят е гол“ – аз, беше атакуван, не знам поради какви настроения. Но въпросът е вече така поставен, че цялото общество е наясно как стоят нещата. И аз не съжалявам за това. Съобразихме се с искания на браншови организации, да се направи преглед на тази заповед, да се види какви възможности има и наистина се оказа, че има едни 14 млн. лв. в агроекологията – мярка 10. Докато при биологичното производство има доказан недостиг, който не се отрича и от бившето ръководство.
 
Един портфейл като е празен и не само празен, защото имаше задължения, няма как да вземеш решение да пускаш мярката и да даваш напразни надежди на производителите, след като няма да може да бъде изпълнено. Решихме, че ще търсим начини и се договорихме с биологичните производители, те самите ще ги предложат.
 
Така ще се направи преразглеждане на програмата, ще се направят проверки и там, където е възможно, да се намерят средства за допълване на тази програма и да може да се отвори и тя. 
 
- Как трябва да изглежда новата Обща селскостопанска политика (ОСП)?
- Новата ОСП трябва да изглежда малко по-различно от сега. Трябва да има доста изменения. Тя трябва да бъде по-гъвкава и нещата да бъдат съобразени с условията във всяка държава-членка. Трябва да се заложи на иновациите, на екологията.
 
Изобщо да се работи към едно изравняване и по-справедливо разпределение на средствата, за да има ефективност в това производство, каквато е и идеята на ОСП. 
 
- Да има или да няма субсидии?
- Нашите земеделски производители трябва вече да свикват да се еманципират от субсидиите. Но доколкото може и докогато може да ги ползват, мисля, че е добре да го правят. 
 
- Каква е и каква трябва да бъде ролята на земеделските организации в това какви решения взима министерството?
- Има прекалено много асоциации. Само в земеделието са над 90. И вече самите земеделски производители осъзнават, че това не е реално. Би трябвало да се окрупнят по браншове, да се легализират и да могат да станат представителни, за да може с тях да се комуникира по-лесно.
 
В момента се случва едно натрупване, всеки е с различно мнение и желание, а това затруднява нещата. Относно влиянието върху министерството на земеделието мисля, че то е призвано и ролята му е да  се съобразява със земеделските производители, доколкото техните искания са резонни, законосъобразни и правилни, а и не противоречат на европейските и българските изисквания. 
 
- Бяхте ли подготвен за толкова протести, които започнаха от първия ден на работното Ви време?
- Донякъде да. Бяха ми казали, че трябва да свиквам. Този пост предполага това, защото има много пари и съответно много интереси. Но като човек, който идва от академичните среди, не очаквах, че играта ще бъде толкова груба. 
 
- Бяхте посрещнат с добро настроение. 
- Да, може да се каже. 
 
- Докъде стигнаха проверките на министерството и на Държавен фонд „Земеделие“?
- Продължават. 
 
- А някакъв резултат.
- Има. Аз съм ги оповестил. Не искам да се повтарям. 
 
- При поемането на агроминистерството казахте, че няма да има лов на вещици и няколко дни след това отстранихте Румен Порожанов. Това политика ли беше?
- Не считам, че г-н Порожанов е вещица. Не съм ловил вещини, нито пък изгорил. Не може да става дума за това. Отстраняването на г-н Порожанов беше в отговор на натрупаните обществени очаквания. 
 
- И преди сте го казвали. Откъде дойде тази информация до Вас? 
- Мога да Ви изкарам една папка със сигнали, които са писмени, а имам и сигнали, които са подавани по време на консултативни съвети с браншови организации, в срещи с тях. 
 
 
- Законът за Селскостопанската академия (ССА). В началото на мандата си казахте, че не харесвате последния му вариант. Как трябва да изглежда той?
- Законът, във вида, в който беше представен, беше фатален за Селскостопанската академия. Той водеше към нейния крах. Имаше един момент за земите, с които разполага академията – това са 150 000 дка, които са непреразпределени.
 
Това изостря апетитите на много хора. И решението за това тя да премине от статут на публично-държавна собственост в частна-държавна собственост, развързваше ръцете. Там имаше и едно решение, че министърът на земеделието може да решава кога една земя е с отпаднала необходимост, като така ще може да я изважда от състава и да я отнема от ССА.
 
Това означава обезкървяване на институтите, отнемане на голяма част от земите й и приключване на академията. Защото голяма част от приходите на академията идват точно от тези земи.
 
Семепроизводството се води там, там се извършва научната дейност, там се произвеждат и фуражите за животните. И без земя, академията би била свършена. Не само това. Беше оставен моментът, с който председателят на ССА да бъде назначаван. Това означава, че при всяко сменяне на властта, председателят на ССА може да бъде сменен.
 
Ако той се избираше, както бяхме предложили и както е в БАН, тогава нещата щяха да стоят по съвсем различен начин. Нямаше да има вмешателство и такава честа рокада. 
 
- Какво трябва да има в закона?
- Много хубав момент, който и ние бяхме заложили, е автономността на бюджета, по примера на БАН. Изборността на ръководните органи и възможността за участие на науката в европейски проекти.
 
И една хубава новина към този случай е, че вече създадохме работна група, която да работи за наредба за отваряне на мярка 16, която ще даде възможност на научните институти, опитните станции и вузове, да участват съвместно с производители и да получават средства по тази мярка.
 
С това се дава възможност максималният бюджет на една такава група да е до 1 млн. евро за два проекта, а максимумът на един проект да е до 500 000 евро. Общият бюджет по мярката е  20 млн. евро, което означава, че това ще са 40 проекта, което никак не е малко. Научните институти в ССА са 25 и така ще останат още 15 за други научни структури. 
 
- Кога смятате, че ще стане възможно това? 
- Наредбата може да бъде изготвена и мярката да бъде отворена във втората половина на тази година. 
 
- Какво си поставихте като задачи в началото на мандата и какво вече е изпълнено?
Осигурихме безпроблемното отваряне на Кампания 2017. Мисля, че земеделските производители вече се убеждават в това, въпреки че имаше известно напрежение и недоверие.
 
Но вината не е наша, защото заварихме нещата много изостанали по подготовката на работата за отварянето на съответните мерки. Там има доста проверки за допустимост и не може да се действа бързо, защото може да понесем санкции от ЕК и да се налага връщане на средства. Затова всички неща трябва внимателно да се преценяват и да се проверяват преди да се отпускат средства. 
 
- От фонда казаха, че допустимият слой се е забавил с около 2-3 седмици. 
- Да. Една седмица след като постъпих, на 6 февруари, съм поискал писмен доклад от г-н Порожанов как се движат нещата и графика. Той коректно ми е докладвал, че по всички мерки ще има забавяне. 
 
- Графиците се знаят кога са. Плащанията са по едно и също време на годината. Защо се получи това забавяне?
- Някъде от октомври е спряно да се работи по подготовката и проверките за отварянето на графика. Между другото г-н Порожанов е изготвил един проектографик, който никога не е публикуван. Някои хора сега се опитват да твърдят, че те са си подготвили нещата и са взели кредит по този график, но не знам откъде са го получили.
 
Освен това, фактически разминаването е в рамките на 10 дни, което не е фатално за нищо – нито за банки, нито за проекти и намерения. Недоумявам къде е проблемът. 
 
- Очевидно в забавянето. 
- Това е така. Но ние се опитахме да го преодолеем и пак казвам – разминаването е в 10 дни. Освен това има нещо друго – европейският регламент позволява 6 месеца изплащане – от 1 декември до 30 юни на следващата година. В този период не може да се говори за никакво закъснение, а и банките го знаят това нещо.  
 
И не бива да се казва, както се твърди, че банките ги притискали, защото преди 30 юни банките въобще няма да направят искане за връщане на заеми. Миналата година всички плащания са направени до края на юни. Тази година ние ще приключим до края на май – пак с един месец по-рано.
 
Ако беше възможно щеше да е най-добре да се изплатят още от 1 до 30 декември, но да се надяваме, че тази година новото ръководство на МЗХ ще може да го осъществи. 
 
- Да се върнем на свършените задачки. 
- Успяхме да свършим нещо, което смятам, че е много полезно – възстановихме звеното за връзка и работа с професионалните гимназии. Те излязоха от структурата на МЗХ, но въпреки че са предадени на съответните общини, тези хора още са свързани с министерството и има носталгия и желание за продължаване на връзката.
 
МЗХ има ангажимента да участва в изготвянето на работните програми и предвид на това, че бизнесът постоянно алармира за нуждата от кадри със средно образование в земеделието, неглижирането на тези гимназии и невъзможността на общините да ги издържа води до спад на такива специалисти. Решихме, че трябва да предприемем някакви мерки, разбира се не финансови, но морално и практически да им съдействаме, за да могат да продължат своята дейност. 
 
- Могат ли хората от научните среди да се справят с политиката? 
- Не. Тези, които не са се насочили конкретно да работят в политиката, хората като мен, които са експерти, не биха могли или би трябвало да се учат, за да станат политици. 
 
- Как политическата обстановка се отразява на земеделието? 
- Политиката не би трябвало да се отразява на земеделието. Земеделецът трябва да се занимава със земеделие и не би трябвало да участва и да се занимава с политика. 
 
- Какво ще правите като Ви свърши мандатът?
- Каквото съм правил винаги - ще се занимавам с наука. 
 
- А кой трябва да бъде министър?
- Опазил ме Господ да казвам. Не знам. Политическата сила или политическите сили, които са в редовното правителство ще трябва да си преценят.
 
- Какви качества трябва да има министърът на земеделието?
- Трябва да е експерт в областта си и да познава детайлно земеделското производство и по възможност да е със селскостопанско образование. Ако разбира от икономика също е добре, но и някой от земестниците има такова образование, биха се справили успешно.