Както Фермер.БГ пръв писа, има данни за масово отравяне на пчели в Североизточна България. За измиране на пчели в исперихско информира БНТ.
 
Председателят на Съюза на българските пчелари Михаил Михайлов разясни пред „Дневник“, че организацията е била потърсена за помощ от няколко пчелари от районите на Балчик, Варна, Добрич и Исперих. Производителите имат нужда от помощ за това как законово да докажат щетите си и да получат обезщетения. Към момента Михаил Михайлов не може да коментира със сигурност причините за отравянето, защото се очаква резултатите от химичния анализ на пробите от измрелите пчели да се оповестят до края на тази седмица.
 
„Отравяне е, няма как пчелите да умрат от чистия въздух", коментира Михайлов. За да се докаже това обаче, законовата процедура (чл. 12 от Наредба 13/2016 г. за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне) изисква реакция на пчеларите за свикване на комисия и протоколиране на взимане на проби от мъртвите пчели до 24 часа. В някои случаи пострадалите производители са пропуснали този срок и няма да имат възможност да докажат отравянето.
Михайлов предполага, че отравянето на пчели е предизвикано от нарушение на чл. 33 от Закона за пчеларството, който забранява пръскането на растителност с препарати по време на цъфтежа им. Спазването на забраната е особено важно при отглеждането на рапица, която цъфти първа сред медоносните култури и се отглежда масово в Добруджа.
 
[news]
 
Председателят на Съюза на българските пчелари уточни, че третирането с продукти за растителна защита може да се разреши извънредно, когато посевите са нападнати от повече от три вредителя и има и други свидетелства за наличието на каламитет. Според Михайлов обаче има растениевъди, които си издействат разрешителни за пръскане по тези условия без доказателства. Най-често обаче пръскането с препарати на растенията по време на цъфтеж се прави без каквото и да било разрешително.
 
По думите на експерта проблемът е не броят на пострадалите кошери, а че това е регулярна практика, на която пчеларите не могат да противодействат. „Трудно се доказва съответствие между анализите на пробите от пострадалите пчели и ползваните на терен растителни препарати", казва Михайлов. „Някои пчелари не могат да спазят изисквания срок от 24 часа за свикване на комисия по Наредба 13."
 
По закон в комисията, която трябва да протоколира отравянето и взетите проби, участват представител на съответната общинска служба по земеделие, на съответната община, на областната дирекция по безопасност на храните, на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, както и пчелар проверител.
 
Ако пчеларят успее да протоколира отравянето в еднодневния срок, пробите трябва да се изследват от акредитирана лаборатория за анализ на пестициди, а в България има само една такава - в Пловдив. Към момента само част от пострадалите пчелари са подали проби за анализ и резултатите се очакват в края на тази седмица.
Пестицидите са проблем, срещу който пчелари и природозащитници алармират и протестират от години.
 
Каузата се защитава под надслова Let It Bees от природозащитници в България и от международна кампания на интернет страницата „Авааз". Онлайн активистите от SumOfUsцитират доклад на ООН, който показва, че пчелите и други опрашители са застрашени от глобално изчезване, а човечеството разчита на тях за 75% от хранителните си култури. „Когато пчелите умрат, хората ще гладуват", гласи мотото на тяхната кампания.
 
От гледна точка на биоразнообразието опазването на много растителни видове зависи от жизнената популация на пчелите. Докладът от 2018 г. на Агенцията на ООН за храните и земеделието показва, че пчелите помагат за оцеляването на горските екосистеми и че „пчелите и други опрашители са от жизненоважно значение за опазването на околната среда и биоразнообразието, както и за много други измерения на глобалното устойчиво развитие", добавя „Дневник“.
 
В резултат на дългогодишните кампании преди година Европейският съюз реши да забрани най-широко използваните в света инсектициди от всички области поради сериозната опасност, която те създават за пчелите. Забраната за препаратите неоникотиноиди, одобрена от държавите членки на 27 април 2018 г., трябваше да влезе в сила до края на 2018 г. и означава, че те могат да се използват само в затворени оранжерии.