x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Пример за успешно зеленчукопроизводство с добавена стойност

Пламен Велев стопанисва 150 дка овощна градина и 45 дка оранжерия

Пример за успешно зеленчукопроизводство с добавена стойност
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
Оператор: Валери Цветанов
Пламен Велев е земеделски производител от русенското село Голямо Враново. Заедно със своя съдружник Мирослав Великов, вече 18 години работят и се развиват в селскостопанския сектор. Стопанството, което те управляват е с площ от 150 дка овощна градина, 35 дка отопляема оранжерия и 10 дка неотопляема оранжерия.
 
 
Пламен и Мирослав започват да се занимават първо с търговия на плодове и зеленчуци. След години разбират, че крайният клиент иска сигурност и качество, затова решават и да създадат стопанство, което да се гради именно на това. Фермерите отглеждат краставици в отопляемата оранжерия, домат в неотопляемите, както и 100 дка с череши и 50 дка с праскови.
 
Разсадите
„Ние сами си правим разсадите - от семето до износа от манипулацията. Всичко е под наш контрол, искаме да го виждаме, да си преценяваме и да реагираме. Изстрадахме и си го правим ние. Използваме холандски и израелски семена. Те са професионални, с българските, за съжаление, не успяваме“, обясни Пламен Велев пред Фермер.БГ.
 
Първоначално двамата собственици започнали с малки тунели, а след това създали и отопляемите оранжерии. През 2011 г. двамата земеделци подават първия си проект, а през 2015 г. доусъвършенстват стопанството си със спечелен проект по инвестиционната мярка 4.1.
 
 
Стопанството на младите предприемачи може да се приеме като пример за успешно зеленчукопроизводство с добавена стойност, тъй като освен манипулационна за преработка и съхранение на плодове и зеленчуци, в него е внедрена и високотехнологична инсталация за изгаряне на възобновяеми енергийни източници - биомаса от слънчоглед и слама. Манипулационната е със застроена площ от 6000 кв. м. 
 
Отоплението
„Топлим със слънчогледова люспа, с водогрейни котли. Това е основният разход зимата и това е и нещото, което ни тежи. Това е и голямата разлика, която се получава между нашата продукция и тази на съседна Гърция – успяваме, но трудно“.
 
Напояването в оранжерията се извършва посредством капкова система. Земеделците отглеждат на почва и бали слама, като се налага и ръчна поливка според указанията на агрономите. 
 
Очакванията за 2018 г.
„Трудна и тежка година е. Тежко стартирахме откъм цени за производството, което имаме – домат и краставица. При овошките до няколко дни ще можем да кажем дали изобщо ще имаме продукция“.
 
По думите му, в съпоставка с предходната година, 2017 г. е била с по-високи цени на фона на моментното състояние на пазара. 
 
 
Паралел с 2017 г.
„Добивите бяха добри до момент, в който не настъпи лятото с голямата жега. Това е, което ни мъчи лятото. Променя се климата и технологията, производството, оттам сроковете на засаждане трябва да се променят, да се сменят и културите. Тези горещи дни ни карат да се нагаждаме към новите обстоятелства“.
 
Реализацията
„Реализираме продукцията си на българския и трудно на румънския пазар, защото румънците не познават нашия зеленчук. Това е основната причина. За плодовете – искаме да създадем коректни партньорски отношения и работим с търговци от България“.
 
Вносът
„Това е основният проблем, който срещаме като оранжерийни производители, но не е за подценяване  и в сферата на плодовете. Най-голям вносител на пресни плодове и зеленчуци  е Гърция. Краставицата е продуктът, който в момент отглеждаме и сме подвластни на гръцките цени и гръцкия пазар. За овошките – черешата не толкова, но за прасковата отново имаме колебания за пазара и цените".
 
 
Регламентиране на вносните суровини
„Най-вероятно тук, според мен, трябва да се намеси държавата и да измисли механизъм, с който да подпомогне родните, български производители. Да, в Европа сме. Да, пазарът е свободен, но тези актове по на 1-2-5 стотинки и тези нерегламентирани вносове, според нас, е крайно време да спрат“.
 
Работната ръка  
„Навсякъде, във всички сектори, е трудно и тежко що се касае до работната ръка. Имаме работници, но нямаме квалифицирани хора. Събираме нашата работна ръка от няколко села и успяваме да съберем около 60 души, които да работят при нас".

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Градинарите получиха още над 31 млн. лева по схемите за обвързано подпомагане
 
Идва ли краят на торовата индустрия в България?
10.12.2018 | 5920 прочитания
Идва ли краят на торовата индустрия в България?
Налаганите високи цени на въглеродните емисии и готвеното отпадане на антидъмпинговите мита за внос от страни с ниски рестрикции водят до ликвидация на сектора

Коя тема от новата ОСП представлява най-голям интерес за Вас?

news