x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Презареждане: Нови мерки решават болезнените проблеми в животновъдството

Неволята ни изправи пред проблеми, но взехме добри решения, които ще помогнат на всички, смята Янка Попова

Презареждане: Нови мерки решават болезнените проблеми в животновъдството
Автор: Биляна Панчева, Фермер.БГ
Тази година се случи така, че неволята, пред която бяхме изправени, роди едни добри решения. Надявам се тепърва да събираме плодовете от тези решения. Това каза съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Янка Попова. 
 
 
„След индикациите, които получихме в началото на годината за сериозен срив в цената на суровото овче мляко и които през месец март вече се потвърдиха, ситуацията в нашия сектор стана взривоопасна. Говорим за цени, които бяха по-ниски от последните фактури за миналата година“, допълни Попова.  
 
На база този и други проблеми от НОКА настояха за спешни разговори с ръководството на министерството на земеделието и представители на преработвателите. 
 
„Всички се съгласихме и признахме, че има огромен проблем в България и се стигна до това да променяме наредби, чрез които да защитим производителя, така и потребителя, който също е потърпевш
Надяваме се тези мерки да дадат краткосрочен ефект, който да бъде усетен от всички“, добави от своя страна съпредседателят на НОКА Симеон Караколев. 
 
Най-важната промяна е в Наредба 1 от 2016 г. за хигиената в храните, която все още е пусната за обществено обсъждане до 27 май. В нея е записано да се произвеждат на отделни линии млечни и имитиращи продукти. 
По думите на Попова с промените в тази наредба са се съгласили всички – и производители, и преработватели. 
 
 
Друга мярка, набелязана на Съвет по животновъдство, проведен на 19 април, е промяната на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти.
 
С промяната на тази наредба изрично ще се забрани употребата на думата „млечен" или нейни производни в наименованието на имитиращите продукти, както и посочените в Приложението към наредбата наименования, използвани за означаване на различните видове млечни продукти.
 
Ще се въведе изискване в списъка на съставките на етикета, ясно да се обозначават компонентите или съставките, които са използвани като частични или пълни заместители на една или повече млечни съставки.
 
Ще се въведе също изискване за посочване на количеството на съставки или категория съставки като сурово мляко, мазнини и/или протеини от немлечен произход, използвани в производството на имитиращия продукт, предвид факта че същите са съществени до степен, която характеризира храната и я отличава от продукти, с които може да бъде объркана поради своето наименование или външен вид. С проекта се въвежда и изискване за предлагане на имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко, в търговската мрежа на отделни щандове, ясно обозначени с надписа „Имитиращи продукти".
 
„Цялото общество трябва да разбере, че проблемът с имитиращите продукти е много голям. Защото те рушат представата на новото поколение за тези традиционни продукти, а също така и вредят на имиджа на България извън страната“, каза Симеон Караколев.   
 
Друг много важен момент е предложението за изготвяне на проект за изменение и допълнение на Наредба № 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. 
 
Идеята е премахване на съществуващите ограничения относно доставки в една и/или съседна на нея област и определяне на понятието „малки количества“ (под 100 литра)- за млечни продукти произведени от овче и козе мляко. 
 
„Имаме уверението, че тази наредба категорично ще отпадне, специално за овчето и козето мляко“, каза Караколев. 
 
На Съвета по животновъдство е договорено с подкрепата на министерството да се поддържа конструктивен диалог между производителите на млечни продукти и търговските вериги за установяване на ефективен пазарен модел в подкрепа на българското производство. 
 
„Пример за това е агнешкото месо. То идва от Румъния у нас, общ пазар е, няма проблеми с това. Но на потребителя това агне се посочва като българско, защото печатът, който се слага на месото е един и същ, както за българското, така и за румънското. Това, което може да се направи е да се регулира представата у потребителя. Мислим как да стане това, но се надявам догодина по Великден това вече да бъде ясно за потребителя – дали е ЕС, или конкретно от България“, обясни Караколев. 
 
Трябва да се въведе практиката българските продукти, произведени по БДС да бъдат изцяло и само от български суровини и това да бъде проследимо и доказано, каза от своя страна Янка Попова за Фермер.БГ и добави:
 
„По съвсем официален и законен начин ние заблуждаваме потребителя чрез този печат, който носи това трупно месо. Този печат показва, че последното третиране на месото е било в България, но самият произход на това месо не е такъв. Как разбираме, че месото наистина е българско“. 
 
По време на Съвета по животновъдство е договорено министерството да сътрудничи активно в диалога между производителите и търговските вериги и ще предоставя своевременно административни услуги в сферата на своята компетентност.
 
Мерките да се организират под формата на организиране на информационни дни във веригите по различни градове; организиране на български щандове в големи търговски вериги извън България; изграждане на специално обособени щандове в хранителните вериги със стоки, произведени от български производители.
 
Също така се предвижда организиране на изложения и  фермерски пазари в областните градове, чрез които да се насърчи директната връзка между производител и потребител на местно ниво, както и реализацията в кратки срокове на млечните продукти и  популяризирането на качествената българска продукция.
 
Обсъждани са и външните пазари. 
 
 
„Както преработвателите, така и ние се съгласихме, че трябва да разработим нови, защото има и такива, които сме изгубили безвъзвратно, заради лошото качество на това, което излиза от страната“, каза Попова. 
 
Тя добави, че разковничето е да се въведе по-строг контрол от страна на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). 
 
„България категорично руши международния си имидж. От традиционен износител на качествени млечни продукти, в момента ние изнасяме овче сирене за САЩ на 2.50 долара. Можете да прецените колко точно овче мляко има в това сирене. 
В крайна сметка, ако преработвателите ще продължават да работят с имитиращи продукти, да го правят само с тях, а не да подвеждат потребителите“, допълва Караколев.
 
Една от мерките, набелязани по време на срещите, е организиране на срещи с чужди оператори, които се интересуват или планират внос на млечни продукти, в това число преработвателни предприятия и дистрибутори, в населените места, където има потенциални износители.
 
Да се осъществи контакт „лице в лице“ на двете страни, където те ще могат да обменят директен опит, да споделят изискванията си и да договорят по-лесно условията за извършване на износ. Тези срещи могат да се провеждат в българските производствени бази, където делегациите да се запознаят отблизо и да проследят  процеса на преработка на суровината и производството на продуктите и да дегустират и селектират желаните от тях млечни продукти. 
 
Защитени наименования на български млечни продукти
Относно защитата на български млечни продукти във връзка с отпадането на регистрацията на географски означения на земеделски продукти в Държавния регистър на Патентно ведомство, българската страна е поставила пред ЕК искане за служебно вписване на наименованията в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания.
 
От страна на ЕК са заявили, че не е наличен механизъм със „съкратена процедура“ за вписване и че ще е необходимо да бъдат изготвени заявления по обичайния ред. ЕК заявява, че ще даде приоритет на заявленията за регистрация на български продукти със защитени наименования при кандидатстването и са готови да работят тясно с България по заявленията.
 
„Тези мерки са добри  - всички се съгласихме с това, и ще ни помогнат да преодолеем трудности, генерирани цяло десетилетие. Но това е посоката, в която да вървим, за да оправим нещата“, категорична е Янка Попова.  

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
НОКА иска промени в стандарта за българските млечни продукти
 

Промените в схемите за обвързана подкрепа ще ...

news