Пчеларството е един сравнително малък сектор, не може да се сравнява с млекодайното или месодайното животновъдство например. Затова трябва да адаптираме това, което вече се прилага в другите сектори, убеден е Станислав Яс, член на борда на Финландската асоциация на пчеларите и представител на Копа-Коджека.
 
Приоритет на сектора е борбата с фалшификацията на меда и другите пчелни продукти. Дигитализацията може да помогне за проследяемост както на продукцията, така и на преместването на самите кошери. Има вече проекти и за борба с болестите, като например вароатоза. 
 

Възможностите за дигитализация на пчеларството

Финландия иска да увеличи производството си на органичен мед. Проблемът е обаче, че хората не знаят къде да си сложат кошерите, тъй като не познават околната среда. Вече съществува регистър къде са площите в Европейския съюз с ниско влияние върху околната среда. Във Финландия функционират и т.нар. умни села, което е един от правилните инструменти, смятат от Копа-Коджека.
 
 
Възможностите на прецизното земеделие също могат да бъдат приложени в пчеларството. На пазара вече има много такива системи, но основно в земеделието и по-малко в животновъдството. Опциите за пчеларите са почти никакви, но може да се направи трансфер на вече съществуващи практики.
 
По думите на Станислав Яс могат да се заимстват идеи например от млекодайното животновъдство – следене на храната и течностите, които приемат кравите, мониторинг на здравето, проследяване на животните по време на паша. Прецизното земеделие е добър начин да се помисли и за пчеларството.
 
Друга възможност е да се даде информация за разположението на кошерите. Представителят на Финландия даде за пример родното си село в Чехия. Той показа регистър на парцелите и разложението на пчелините в тях, който е достъпен в Интернет. Дадени са контактите на собствениците на кошери, които трябва да бъдат информирани, когато земеделците пръскат с пестициди.
 
Във Финландия има практика земеделецът да плаща на пчеларя за услугата опрашване. Вече се работи върху дигитална платформа, където фермерът да може да се срещне с пчеларя. Той се нуждае от опрашване и затова намира някой, който да му свърши работа срещу съответно заплащане. Те не се познават, имат нужда от място, където да се срещнат и дигитализацията може да им помогне.
 
 

Предизвикателствата пред дигитализацията на пчеларството

Похвално е, че се разработват инструменти, но преносът на данни е прекалено скъп за пчеларите. Станислав Яс посочи данни, според които в Чехия и Кипър са най-високите цени. ЕС премахна роуминга, но това не важи за преноса на данни. Това е съществена пречка, дори да имаш безжичен, широколентов интернет. 
 
Друг важен елемент е именно достъпът до широколентов интернет. Дори пчеларят да използва дигитални технологии, ако няма достъп до широколентов интернет или той е прекалено скъп, идеята се обезсмисля.
 
Тревожен факт е, че пчеларите застаряват. Във Финландия средната им възраст е 53 години. В други страни тя дори достига 60 години. Трудно е на такива хора да се обяснява как работи дигитализацията.
 
Друго предизвикателство е, че се събира много информация. Но остава въпросът как да я интерпретираме, как да я обясним на пчеларя, който не може да я разбере. И също така, кой притежава тези данни и как да я защитаваме, така че да има справедлива конкурентност на пазара.
 
Дигитализацията не само спестява време и разходи на пчеларя, но може да му помогне и във веригата за доставки. Ако с помощта на дигиталните технологии той изчисли производствените си разходи, ще може по-добре да преговаря за цената на своя мед. 
 
Новите технологии подобряват и условията на живот в селските райони. Хората все повече отглеждат мед като хоби, докато броят на професионалните пчелари намалява. Това е голям проблем в Европа, върху който също трябва да се помисли, заключава представителят на Копа-Коджека.