За предложените от МЗХ промени в Закона за земеделските земи, публикуваме интервю на Екатерина Стоилова от в-к Дневник със зам.-министъра на земеделието Преслав Борисов:

Асоциациите, които представляват инвеститорите във възобновяеми енергийни източници, оспориха предложението на земеделското министерство да се забрани изграждането на соларни и вятърни паркове върху земи от първа до четвърта категория. Ще промените ли мнението си?
- Насочихме се към промени в закона, за да прекратим безобразното изключване на земеделски земи от поземления фонд, довел до намаляване на плодородните обработваеми площи. Дори в конституцията е постановено, че промяната на предназначението на земята трябва да става при "изключителни обстоятелства и доказана необходимост".

Странното е, че въпреки този изричен конституционен текст предишните правителства са оставили широка врата в законодателството, довела до масовите замени и последващи изключвания на земеделска земя и гори от държавните фондове. За да може нещо да бъде контролирано, то трябва да се регламентира строго.

Най-добрият начин е чрез създаване на общ устройствен план на общината, който да даде ясна картина за 15 години напред къде какво ще се изгражда - дали ще има ветрогенератори, дали ще се разширяват урбанизираните територии. В момента това се случва само в някои общини, и то благодарение на далновидността на местните общински съвети.

Важното е със закон да бъдат задължени всички общини да приемат такива устройствени планове, за да имаме яснота къде земеделските земи ще запазят статута си и къде не. Това ще става на база на анализи, а не чрез самоволни решения, както в момента. Сега предназначението на земята се променя на парче, без да се доказва необходимостта от това.

Конкретно на въпроса - предлагаме промените в Закона за опазване на земеделските земи по искане на земеделските производители. Първоначално те настояха забраната за изграждане на ВЕИ да важи дори за земите до шеста категория, но впоследствие се съгласиха до четвърта, за да не се блокират проектите за производство на алтернативна енергия.

Това е свързано и с нашата стратегия за развитие на земеделието. Какво земеделие може да се развива, ако липсва плодородна земя? Напоследък получихме много тревожни сигнали, особено от Шабла и Карнобат, където арендаторите не могат да развиват модерно земеделие заради множеството ветрени паркове, изградени там през последната година.

Какви са конкретните предложения?
- Земите от първа до четвърта категория са най-плодородните, затова е важно да запазим този ресурс. Предложената от нас забрана за изграждане на ВЕИ върху тези земи по никакъв начин не противоречи на намеренията на правителството да насърчава инвестициите в алтернативна енергия. За нас беше важно да намерим баланс между изграждането на ВЕИ и запазването на обработваемите земи.

Обяснимо е, че досега ветрогенераторите се поставяха масово в местата по Добруджа, където има постоянен и силен вятър. Въпросът е дали начинът, по който те се изграждаха до момента, отговаря на стратегията за развитие на земеделието. Не може да се случва в центъра на един обработваем блок, както ставаше досега. Защото освен поставянето на перката се прокарва и път, който минава през други земеделски земи и така се нарушават правата на всички собственици около този ветропарк.

Получихме купища жалби от собственици на земя край Каварна, които след застрояването на перки в близост до имотите им не могат нито да монтират друг генератор в имота си, нито евентуално да продадат земите си, защото поевтиняват драстично. Ценното на имотите в Добруджа е, че са комасирани, а при раздробяването, както се получава сега, цените рязко падат - до три пъти.

Каква част от изключените земи в момента са в тези четири категории?
- Данните на министерството показват, че в периода 2007 - 2009 година 4271 дка трета категория земя са застроени с ВЕИ и 1074 дка - от четвърта. Тези цифри не звучат драстично, и слава Богу, но ако в цялата страна земите трета и четвърта категория са 45% от обработваемата земя, а първа и втора категория - само малко над 2%, ние не можем да си позволим те да продължават да се отдават за застрояване с такива темпове.

За да не се изключват земите по всяко време на годината, ще регламентираме така, че инвеститорите да започват да строят през лятото, когато приключва селскостопанската година. В момента това става безразборно и ако стопаните са засели земите през есента, новият инвеститор по всяко време може да влезе във владение и да започне да строи, независимо че фермерът е вложил труд. За целта правим препратки към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Но инвеститорите във ВЕИ опонират, че земята около генераторите може да се обработва и че не нарушават правата на собственост?
- Да, но ефективността на земеделието в Добруджа е голяма заради окрупнените парцели, които се обработват. Дори собствениците да отдават земята около перките под аренда, този наем вече ще бъде значително по-нисък заради трудността на обработка. Освен това всяко циментиране на плодородна земеделска земя невъзвратимо нарушава качествата й, което също е голям проблем. Никой не е мислил и за това, че там, където има перки, селскостопанската авиация не може да извършва необходимата агротехническа дейност.

Това, което се е вършело до момента, според мен не е било осъзнавано достатъчно добре и от инвеститорите, и от продавачите на земя. Мислено е на парче, без да е съобразено, че България е селскостопанска държава и земята е ценно богатство, което не трябва да се унищожава. Нашата идея е да се намери компромисното положение, така че да не се нарушават ничии интереси - нито на енергетиката, нито на земеделието. Не можем да говорим за модерно земеделие, ако продължаваме така безразборно да разхвърляме перки, и то на места, където трябва да се отглежда жито.

С промените в закона целим да отстраним и т.нар. спекуланти от пазара. Спекулата има своето място в пазарната икономика, но не може да променяме предназначението на земята само за да повишим цената й. Затова въвеждаме автоматични мерки за разтрогване на процедури за изключване на имоти от фонда в случаи, когато инвестиционните проекти не се изпълняват. Процедурите за изключване в момента минават през два етапа.

Първо одобряваме площадка за строителство, следва едногодишен срок за изключване на земята. За да сме сигурни, че инвеститорът е сериозен, ние ще прекратяваме всяка процедура, за която инвеститорът не е започнал процедура в този едногодишен срок. Това ще отсее спекулантите, които изчакват и не започват изграждането на парковете. Ще отсее и тези, които поради финансови или други причини не могат да продължат проекта.

Критикуваха ви, че въвеждате правила, които противоречат на закона за устройство на териториите?
- Имаше предложение да се прекрати процедурата, ако в едногодишен срок не е започнал строежът. То отпадна, защото противоречи на закона за устройство на територията, според който строежът трябва да започне до три години. Затова решихме, че ще сложим срок от три месеца от искането за изключване на земята, в който инвеститорът трябва да си плати държавната такса.

Не може някой да ме убеди, че инвеститорите имат няколко милиона евро да строят, а нямат няколкостотин евро, за да платят тази такса. Освен това искаме да въведем и следваща стъпка от едногодишен срок, в който инвеститорът трябва да е подал документи за разрешително за строеж.

Самият проект може да е голям и чисто технологически строежът да не може да започне в рамките на една година. За нас е важно в рамките на една година той да е подал разрешение за строеж и в рамките на три години този строеж да е започнал и да има строителна линия. За да наблюдаваме доколко този инвеститор ще приключи инвестицията.

Защо променяте и процедурите за издаване на разрешения за изключване на земи за изграждане на селскостопански постройки?
- Досега тези разрешения се издаваха от междуведомствените комисии, които решават за изключването на земите с цел урбанизирането им. Но тук става въпрос за изграждане на леки селскостопански навеси или постройки. Примерно имам лозе или орехова градина и искам да направя лек навес. Минавам през същите тежки процедури, както ако искам да изключа земята от фонда. Не може редът за мегапарк и за будка за пазач да бъде еднакъв. Затова с промените облекчаваме процеса и тези разрешения вече ще се дават не от комисията, а от министъра на земеделието.

За първи път предлагате и данъчна тежест при изключване на земята.
- Да, досега данък се плащаше само ако изключената земя е застроена. Но след като веднъж сме променили предназначението й и тя вече е урбанизирана територия, данък ще се плаща. Въвеждаме ограничение и за продажбите на земи от държавния поземлен фонд след тяхната замяна. С тези промени предлагаме при изключването на земите от фонда новият притежател да няма право на собственост върху тях, а само право върху строежа. Забранихме замените, това е втората стъпка да запазим целостта на фонда, който и без това през последните години беше силно разпокъсан.