x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Препъни камъните в новите правила за биопроизводство

В интервю за Фермер.БГ д-р Стоилко Апостолов, представя новите моменти, които най-силно ще засегнат България, препъни камъните в регламента и това какъв трябва да е фокусът на България, по отношение на изпълнението му

Препъни камъните в новите правила за биопроизводство
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
На свое заседание в началото на седмицата, Съветът на Европейския съюз (ЕС) прие окончателно текста на новия Регламент за биологичното земеделие. Според ЕК по този начин отпада последното препятствие пред модернизирането на сектора. 
 
 
В интервю за Фермер.БГ д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“ , представя новите моменти, които най-силно ще засегнат България, препъни камъните в регламента и това какъв трябва да е фокусът на България, по отношение на изпълнението му.
 
Окончателният текст е приет, но към момента предстоят да се разпишат подробните прави за прилагането му. Всички детайли трябва да бъдат представени и приети в най-кратък срок, тъй като регламентът влиза в сила от 1 януари 2021 г.
 
Новите моменти
- Добавят се продукти, които към момента не бяха включени в обхвата на регламента за биосерфициране. Такива продукти са морската сол, дрожди, мая, пашкули на копринени буби, пчелен восък, етерични масла, памук, вълна, кожи и други. За нас най-важно е това, че в регламента се добавят етеричните масла и пчелния восък, тъй като тяхното производство у нас е добре развито.
 
- Няма да се вкарват стандарти за сертифициране на заведения за обществено хранене. Тази тема доста дълго се дискутираше, накрая така и не влезе в обхвата на регламента. Идеята беше да се получават стандарти за кетъринг, столове за обществено хранене, ресторанти и др. Това отпада от регламента, но пък той позволява да се прилагат държавни правила за ресторантите. 
 
- Базите данни. В момента една от причините за забавените плащания за биопроизводителите, са базите данни. България разполага с национална база данни, където по служебен път се вкарват сертифицираните площи, коя година преход са, животните. В момента цари хаос. От 2021 г. ще трябва да се създаде освен база данни за семена и разсад, но и за животните. 
 
- В новия регламент се говори и за подозрения, но текстовете нито на английски език, нито на френски, нито на български са ясни и точни. Вменява се една вина на оператора, когато подозира, че продуктите, които е произвел, внесъл и/или получил не отговарят на изискванията, е длъжен да ги провери, да извика проверка и да не ги пуска на пазара. Според мен това е безсмислено.
 
- Неразрешени продукти. Това е нещо много неприятно за мен. Представителите на министерствата успяха да издействат вкарването на т.нар минимални прагове на съдържание на неразрешени вещества. Регламентът ще дава право на държавите членки да избират дали да въвеждат подобни прагове или не. Но ако продукт, произведен в държава членка, която няма правила за наличие на пестицидни остатъци, влезе на територията на страна, която има такива правила – този продукт може да се продава като биологичен. Това значи, че ако например в Румъния няма такъв праг, дадена стока се вкара у нас, където сме заложили подобни норми – румънският продукт с пестицидни остатъци ще се продава в България като биологичен, а нашият – не.
 
7 години дискусии
Международната федерация на движенията за органично земеделие (IFOAM) настояваше да се остави този регламент, да не се работи по него, докато не се стигне до нещо по-добро. Федерацията обаче има статут на консултантска агенция и министрите не взеха под внимание нашето предложение. Със сигурност за 7 години дискусии това не е идеалният вариант на регламента, в никакъв случай. Това е един компромисен вариант, както самата ЕК го кръсти.
 
Положителното
Преди съществуваше схема за отглеждане на биозеленчуци извън почвата. В страни като Дания, Финландия, Швеция и други Северни страни имаха практика да не гледат биозеленчуци в почва, а в субстрат. Той е биосертифициран , но все пак растенията не се гледат в почва, а в чувал, например. Регламентът обаче ясно казва, че за да бъде продуктът биосертифициран, той трябва да се гледа в почва и дава 10 години преходен период за тези държави, за да променят начина си на производство.
 
Другото хубаво е въвеждането на изискване за термините. След като регламентът влезе в сила единствено сертифицирани фирми ще имат право да използват думи като „био“, „еко“ и други в търговски марки, имена на фирми, в ТВ реклами и т.н, т.е фирма „Еко ягоди“ няма да може да продава конвенционална продукция.
 
Достатъчни ли са 2 години и половина, за да влезем „в крак“ с новите изисквания?
Смятам, че нямаме шанс. Разбира се, има големи фирми, които изнасят за Европа и те със сигурност отговарят на повечето изисквания. За тях влизането на регламента няма да наложи промени. По-скоро ще се наложи промяна при тези, които използват конвенционални семена семена, с извинението, че няма биолгични такива. 
 
Една такава промяна ще ни засегне много, защото в България няма почти никакво предлагане на биосемена. На официалната страница на МЗХГ, са представени регистрираните семена, почти няма предлагане, а и това не се купува. Производителите се оправдават, че има биосемена, но не точният сорт, който те искат, така получават и разрешение за използване на конвенционални семена. Тази вратичка обаче вече ще бъде затворена. Тогава ще дойдеи проблема пред нас. Биосемена няма откъде да внесем, трябва да започнем да ги произвеждаме сега, иначе ще срещнем много трудности.
 
Голямото опростяване
Базите данни са големият препъни камък. Контролиращите лица вкарват тези данните, но тази работа не им е присъща. Те трябва да отидат на полето, да проверят нивата, да се върнат, да напишат доклад и да кажат това стопанство био ли е или не е. След това трябва да изпратят доклада до фермера, с когото имат договор и да му издадат сертификат. Допълнително изпращат доклад и до МЗХГ, вкарват данни в сайта на ресорното министерство и в сайта на ДФЗ. Това са все неща, за които те не получават приходи и за да го свършат това генерира разходи, което пък се закача на гърба на фермерите, които сертифицират. 
 
Това, което предложих, е тези бази данни да се отключат и посредством електронен подпис или пик, фермерите да си вкарват данните, тъй като те имат най-голям интерес да няма грешки. Сега често се допускат грешки, но и е човешко една секретарка, която цял ден вкарва парцели, да обърка два, например. Но пък после тези двама души не получават субсидии заради тази грешка. Ако фермерът сам си нанася данните, смятам, че ще отпаднат всички проблеми. 
 
Отделно се въвеждат права на държавите членки да освобождават от официален контрол малки производители, които изберат групово сертифициране. Този модел може би ще работи във Франция, но не и нас. В България двама души не могат да се съберат заедно, за да работят, какво остава, да се контролират един друг. Това е опция, която държави членки сами ще избират дали да прилагат или не. Надявам се България да не разреши това. В противен случай това съвсем ще срине доверието в биопродуктите.
Основен проблем остава липсата на тежест на МЗХГ при упражняването на надзора на сертифициращите фирми. Според мен е нужно да се създаде отделна дирекция и така да има по-голяма тежест, по-голям брой хора, които съответно знаят какво правят.
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Нови правила за биопроизводството в ЕС влизат в сила от 2021 г.
 

Коя тема от новата ОСП представлява най-голям интерес за Вас?