Продължавайки темата за браншовите организации в селското стопанство, след материала, в който разгледахме нормативната уредба и това, че реално никъде в българското законодателство няма изрично упоменаване и формулиране какво точно е браншова организация, Фермер.БГ и Трактор.БГ подготвиха специално проучване - Полезни ли са браншовите организации в агросектора? 
 
 
716 души откликнаха на проучването ни, като основната част от анкетираните работят в сектор „Зърнопроизводство“ (35%) и сектор „Животновъдство“ (34%), а представителите на държавната администрация са само 1% от общата база.
 
Като цяло в изследваната извадка участниците са с негативна нагласа спрямо браншовите организации в България към момента. 63 процента считат, че те не защитават добре интересите на членовете си. Може би това се дължи на причината, че има доста организации, които се окачествяват като „кухи“ от доста от хората в сектора. 
 
 
Реално те не споделят информация за членската си маса, а често се случва едни и същи хора да участват в ръководството на няколко от организациите, претендиращи да защитават интересните на земеделски стопани от различни сектори. 
 
Това е и причината отличителен момент, който да се открои в проучването, да е назрялата нужда от закон, който да регламентира дейността на тези организации и това е становище на 66% от участниците. 56 на сто то респондентите считат, че подобен регламент ще осигури прозрачност и ясни правила за участниците в сектора. 
 
 
От друга страна само 14 процента не одобряват законовото регламентиране на дейността на браншовите организации в селското стопанство.
 
Иначе най-важното условие, на което трябва да отговарят браншовите организации, според 97% от респондентите, е да бъдат политически независими. Негативът към политическо влияние е особено видим и във въпросите, съдържащи коментари (свободен текст). 
 
Други много важни критерии, на които една браншова организация в селското стопанство трябва да отговаря, са оказването на експертна помощ на членовете при затруднения в тяхната работа (94% го посочват за важно и много важно) и осигуряването на равноправност между членовете (92% го считат за важно и много важно). 
 
 
Подготовката на регулярни отчети, справки и ясните критерии за прием на нови членове са класирани с най-ниска значимост.
 
Важна функция, спонтанно посочена от респондентите, е и браншовите организации да подкрепят и защитават правата на земеделските стопани (54% изрично допълват този критерий по тяхно усмотрение).
 
От съществуващите в момента в България браншови организации, за безспорен лидер по ефективност и полезност е посочена Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), получила гласа на 25% от анкетираните. На второ място, но с голяма разлика в резултата е Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) (с 6% от гласовете). Много голяма част от групата на анкетираните (22%) смята, че полезни и ефективни браншови организации не съществуват към момента.
 
 
29 на сто от участниците в проучването посочват, че тяхната компания членува в браншова организация, а 21% планират да се присъединят. 35% казват, че не членуват и не планират да се включват.
 
Любопитен факт е, че 11% от участниците в изследването, членуващи в подобни организации, са посочили, че не плащат членски внос
 
Що се отнася до популярността  - най-популярна сред браншовите организации е Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) с 34%. На второ място по брой членове сред респондентите в изследването е Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) - 16%. Не малко са и участниците, които членуват в Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) - 14%.
 
Основната полза на фермерите от членството в подобни организации до момента е защита на интересите им пред други организации и държавни институции (69% от респондентите). Осигуряването на надеждна информация е също много важен стимул за земеделските производители, за да се включват в земеделски браншови организации (52% от отговорите).
 
За участниците в изследването е от значение браншовите организации да са неполитизирани и надпартийни, но най-много от отговорилите (35%) признават, че добрият контакт с властта и защитата на интересите на земеделците са най-големите ползи, които имат от членството си до момента.
 
Активността на браншовите организации, според отговорилите в проучването, най-често се фокусира върху организирането на конференции, семинари и дискусии (44%). Немалък процент (14%) са и тези структури, които не организират никакви събития за членовете си.
 
Основна причина за невключването в никакви браншови организации за 60% от анкетираните е недоверието, че тези организации могат да защитят интересите на фермерите.
 
 
Скептицизмът към ефективността в работата на браншовите организации в обществото съвпада и с мнението на 59% от нечленуващите в никакви организации – те не смятат и за в бъдеще да станат част от някоя от браншовите структури в сектора. От тези, които планират да стартират членство, няма някакви ясни лидери на предпочитанията.