За никого не е тайна, че плодородието на Добруджа до голяма степен се дължи на полезащитните пояси. Ефективността им е огромна и благодарение на тях земеделските производители отчитат по-високи добиви, в сравнение с фермерите от други точки на страната.

 

Буферни ивици - какво представляват и каква е ползата от тях

 

Как Добруджа се превърна в житницата на България

До 1950 г. местните са наричали Добруджа „кална, тъмна, безводна“. През годините на румънската власт, Букурещ има интерес да обезлюди тези земи, затова и всячески спира развитието им. През 1950 г. са засети хиляди километри полезащитни пояси: редове дървета и храсти, предназначени да намаляват скоростта на вятъра и да спират ерозията.

 

До 1950 г. горещи ветрове от Румъния и Украйна прониквали безпрепятствено в равното Добруджанско плато, изсмуквайки влагата от земеделските култури. През зимата пък, фермерите, но и населението страдали от богатата снежна покривка, която блокирала пътищата със седмици. Опитите тези климатични явления да се смекчат със засаждане на горски пояси започват още от средата на 1920-те. От 1951 до 1956 г. залесяването се развива мащабно и са създадени 64 000 дка полезащитни пояси.

 

„Поясите, които са създадени през 50-60-те години в Добруджа са нещо, което  в българското земеделие е рядко създавано – нещо толкова положително. Има редица изследвания затова как те благоприятстват на микроклимата и на производството на селскостопанска продукция“, коментира за Фермер.БГ Кирил Жендов, земеделски производител от Добричко.

 

Позитивите

Изградените полезащитни пояси са внушително постижение с огромен и траен ефект върху регионалното стопанство.

 

„Полезащитните пояси са изключително благоприятни и без тях Добруджа може наистина да стане пустиня. Вижте Румъния и направете разликата между румънската Добруджа и българската – така ще видите и голямата роля на поясите. Най-лошото е, че държавата не полага никакви усилия за поддържането им. На практика, след като не се поддържат, тяхнта полза намалява. Те са точно агроекологични насаждения“, категоричен е Жендов.

 

В средата на 50-те години са създадени 9 „държавни пояси“ с дължина от 25 до 220 км и ширина 70 – 90 м. Основните пояси са разположени на около 500 м един от друг, като средната площ на защитените от тях полета е между 500 и 2000 дка. Освен че спират горещите ветрове, поясите задържат влагата и така е възможно получаване на високи добиви дори при сегашните оскъдни валежи. Неслучайно цената на земеделската земя в Добруджа днес е най-висока в цялата страна и надхвърля 1000 лв. за декар. На територията на тогавашните земеделски стопанства е проектирано създаването на 132 000 дка полезащитни пояси. До пролетта на 1957 г. площта им е около 90 000 дка.

 

 

Полезащитните пояси днес

В момента в Добричка област полезащитните пояси са около 65 000 дка. Те защитават от ветровете близо 3 млн. дка.

 

Основните пояси имат посока на редовете изток-запад и са разположени на около 500 м един от друг. Второстепенните пояси са напречно разположени на основните на около 1000 м един от друг.

 

Ефектът от полезащитните пояси е огромен. Те задържат и снежната покривка, оттук се намалява ветровата ерозия на почвата и се редуцира изпарението на влагата от нея.

 

„Поясите са най-мощната екологична система в Добруджа. Допринасят за увеличението на добивите средно с по 12-15%, като икономическата им ефективност е 20-30 млн.лв.“, посочи преди време д-р инж. Ценко Ценов, по време на участието си в семинар за стопанисването, ползването, защитата и управлението на горите в Добруджа.

 

Полезащитни горски пояси в ограничен размер са изградени и в някои други райони на страната — Плевенски, Ямболски, Пловдивски и др. Първите полезащитни пояси от съвременен тип в Добруджа, са засадени в землището на село Карвуна през 1936–1939 г. под ръководството на Горския опитен институт в Букурещ.

 

Румъния и полезащитните пояси

Полезащитните пояси увеличават с 20-30% добивите спрямо незащитените съседни румънски земи.През последните 30 години полезащитните пояси на Румъния са широко редуцирани. Това разграждане на „горската настилка“ до голяма степен доведе до намаляване на екологичната им защита срещу климатичните мероприятия.

 

През последните години качеството на почвата в Румъния се влошава и ерозията постепенно превръща чернозема в пясък. Това до голяма степен се дължи на изсичането на полезащитните пояси, които предпазваха румънските масиви. За съжаление обаче в желанието си да увеличат обработваемите площи, северните ни съседи си донесоха редица главоболия.